Предразсъдък срещу предразсъдъците

Ето пак прочетох на едно място колко са лоши предразсъдъците и как трябва да бъдат изкоренени. Напълно вярно! Това са едни лоши стереотипи, които ни се насаждат и ни пречат да прозрем Истината! Която Истина, очевидно, е нещо напълно ново и непознато за миналите поколения, както и за мнозинството около нас - поколения и милиони тънещи в заблуда и невежество!

Стоп! Какво беше това? Да, струва ми се, че това е предразсъдък.

Предразсъдъците всъщност са сред най-пострадалите жертви на стереотипизацията - те винаги са лоши, назадничави, неверни и вредни.

Вслушвайки се в призивите за борба за изкоеняването им, пускам отново този откъс. Ще го пусна от къщи на български, защото Бърк не е от най-предразплогащите четящите в оригинал потребители автори.

YOU see, Sir, that in this enlightened age I am bold enough to confess that we are generally men of untaught feelings, that, instead of casting away all our old prejudices, we cherish them to a very considerable degree, and, to take more shame to ourselves, we cherish them because they are prejudices; and the longer they have lasted and the more generally they have prevailed, the more we cherish them. We are afraid to put men to live and trade each on his own private stock of reason, because we suspect that this stock in each man is small, and that the individuals would do better to avail themselves of the general bank and capital of nations and of ages. Many of our men of speculation, instead of exploding general prejudices, employ their sagacity to discover the latent wisdom which prevails in them. If they find what they seek, and they seldom fail, they think it more wise to continue the prejudice, with the reason involved, than to cast away the coat of prejudice and to leave nothing but the naked reason; because prejudice, with its reason, has a motive to give action to that reason, and an affection which will give it permanence. Prejudice is of ready application in the emergency; it previously engages the mind in a steady course of wisdom and virtue and does not leave the man hesitating in the moment of decision skeptical, puzzled, and unresolved. Prejudice renders a man's virtue his habit, and not a series of unconnected acts. Through just prejudice, his duty becomes a part of his nature.

Edmund Burke, 18^th century

Антикризисна програма или бюджетен мениджмънт

В ето тази чудесна книга Веселина Седларска разказва следната история.

Един британски консултант работил по някакъв проект в България на общинско ниво. Отишъл да се среща с кмета на една община. Срещата протичала добре, кметът естествено не пропуснал да се похвали: а пък ние миналата година я приключихме на нула - никакви дефицити в бюджета. От години за пръв път успяваме в нашата община това да се постигне. Оо, заинтересувал се британският консултант, и как успяхте? Ами, изготвихме антикризисна програма, отговорил кметът не без гордост, и след това я приложихме. "Антикризисна програма" - това звучи доста сериозно, казал англичанинът, и в какво се състоеше тя? Ами, започнал да разяснява кметът, първо, накарахме всички училища да изчислят колко точно нафта им трябва за отоплителния сезон и да докладват, и после им казахме, че ще им отпуснем точно толкова и нито литър отгоре, да няма разхищения. После определихме кои са приоритетните сгради за ремонт и ремонтирахме само тях, а другите отложихме за по-натам по график. И така нататък - в този дух. Оо, казал англичанинът, ами ние точно същото нещо правим и при нас, във Великобритания. Но му казваме "бюджетен мениджмънт".

По повод на тази история си мислех, дали невъзможността ни да приемем принципната оскъдица на ресурсите за даденост не е в основата на постоянното мрънкане и недоволство. Ако си склонен да приемаш липсата на възможности за разхищение на нафта и за ремонт на всички сгради едновременно като "криза", а не като нормалното състояние на нещата, разбира се, че никога няма да си доволен от управлението, а и от живота си като цяло. Докато мислиш за премахването на разхищенията, намаляването на разходите и пестенето като за "антикризисна програма", никога няма да живееш в нормалност, а в един вечен и напрегнат преход към една непостижима цел.

Тук се разбива и митът за консуматорството, което било свързано с капитализма. Смисълът на капитализма, затаете дъх, е увеличаването на капитала. Дори по време на социализма следната приказка се смяташе за много поучителна, каквато си е: двама братя отнякъде се сдобили с известно количество семки (хаха, прозвуча почти като първоначално натрупване на капитал, но просто не помня откъде се взеха семките, не ги бяха задигнали във всеки случай). Единият брат едрите и хубавите изял, а дребните засадил. Другият най-хубавите засадил, а изял ситните. Първият получил слаба реколта с дребни семки, а вторият - множество хубави едри пити.

Ако всички бяхме капиталисти, каквито можем да бъдем, защото капиталът е такъв, независимо от размера си, а в зависимост от това дали мислим за него като за капитал, нямаше да бъдем консуматори. Фразата "хората обичат да има" не я е родило капиталистическото общество. Докато изживяваме необходимостта от ограничения като криза, винаги ще си останем бедни и... консуматори.

За жените шофьори

Във втория си коментар към поста за Феминизъм и семейство при Wynche, Yana се изказва пренебрежително към разпространеното схващане, че жените са по-лоши шофьори от мъжете. Мен вътрешно ме тегли да се съглася с нея - едно, че не обичам обобщаващите изказвания и второ, не смятам, че изобщо концепцията за превъзходство в едно или друго, основано на половата принадлежност, има място в отношенията между мъжете и жените.

На тези импулси обаче се противопоставя чисто субективният опит, който имам. От няколко години карам колело из София, вярно напоследък малко по-малко от преди. За целия период обаче имам следните наблюдения (обърнете внимание пак на горния параграф, за да е ясно, че те не са обременени от предварителна отрицателна нагласа).

Отнемането на предимство на велосипедистите от страна на шофьорите е широко разпространено, правят го и мъжете, и жените шофьори. Има обаче една разлика. Мъжете шофьори са ми отнемали предимството най-общо казано след като са ме видели и са решили, че няма какво да ме чакат. От всички случаи на отнемане на предимство от мъже шофьори имам само един, в който това е било откровено нагло и създаващо пряк риск за безопасността ми, и нито един, в който да се дължи на факта, че не са ме видели или не са осъзнали моето съществуване като участник в движението.

От случаите, в които предимството ми е било отнемано от жени, в около две трети съм абсолютно убедена, че или изобщо не ме видяха, или информацията от сетивата им за моето присъствие и движение беше напълно игнорирана от мозъка. Ако не съм права, значи всичките са били с каменно самообладание и лица и погледи, които изобщо не реагират на дразнители от средата - леко не ми се вярва. Другата една трета с откровена наглост и ясно съзнание, гледайки ме в очите, са създавали риск за безопасността ми.

Разгледано от другата страна, от трите случая, когато е имало много сериозен риск от произшествие, за което аз съм била абсолютно невинна, два са били причинени от жени и един от мъж. Но да кажем, че общият им брой е прекалено малък, за да могат да се правят каквито и да било обобщения. Но няма да забравя едната другарка, която, излизайки на главен път от една пряка, спря, погледна в моята посока, аз видимо намалих (което правя винаги, защото съм свикнала да очаквам, че няма да ме пуснат), тя НЕ тръгна, продължи да чака, аз сътветно продължих (с увеличаваща се скорост, защото се движех по нанадолнище), и когато бях на около 5 метра, тя внезапно тръгна и аз трябваше много рязко да набия спирачки, за да не ме блъсне и да ме изхвърли навътре на пътя. Изобщо нито се обърна, нито намали да види какво е станало.

От случаите, в които предимството ми е било давано със знак - махване с ръка, кимване, усмивка (които са достатъчно на брой - не съм ги броила стриктно, но биха стигнали 15, което е минимумът, за да позволява статистически анализ), няма нито един с жена шофьор. Сега, тук съм длъжна да отбележа, че има доста случаи, в които аз предимството си го взимам, без да обърна внимание кой е зад волана насреща - примерно когато се движа успоредно с други коли и така или иначе тези, които искат да излязат на по-главен път си стоят и си чакат - тогава не ги гледам много какви са.

Означава ли по-доброто паркиране, че си по-добър шофьор

Яна също така оспорва, че способността да паркираш по-добре означава, че си по-добър шофьор. Тук не съм съгласна с нея. ДА, това че паркираш по-добре, означава, че имаш по-добро съзнание за габаритите на колата, за това как тя се движи и къде точно ще застане като последица от твоите действия, че имаш по-добър контрол и си по-уверен - и всичко това ДА - прави те по-добър шофьор.

*

Не е като да не съм виждала мъже - лоши шофьори - виждала съм много. И не е като да не съм виждала жени - добри шофьори - не толкова много, но съм виждала достатъчно. Но от карането ми в София съм развила рефлекс - пазя се от всеки, но видя ли жена зад волана, по дефиниция приемам, че или не ме вижда, или ще поиска да ме сгази. А това НЕ беше така в началото.

Има и още нещо. Напълно обичаен случай е две жени да вървят по тротоар, като го заемат целия, спират внезапно с цел оглеждане на витрина или просто без абсолютно никаква видима причина, обръщат се една към друга и си продължават разговора, без всякакво осъзнаване на движението или нуждата от движение на хората зад тях. С мъже тези случаи ми се броят на пръстите на едната ръка. Като ми се натрупат няколко случая като този и като горните, ми е много трудно да не си мисля, че в мнозинството си жените: не виждат, не чуват, не искат да виждат и да чуват и са едни егоистични и безпардонни създания по отношение на непознатите. Налага ми се да мобизирам всичката си налична рационалност, за да не го правя.

100% чалга

На една от статуите на спортисти пред националния стадион на пиедестала с мъдреше надраскан накриво с оранжев спрей надпис:

100% АНТИ ЧАЛГА

Нямаше как да го снимам от автобуса и то това беше преди нова година. Дали са го почистили... феновете на чалгата...