Три книги

Била съм предизвикана от Хейзъл, а пък да не разбера, защото не чета внимателно, това е ужасно. Все пак по-добре късно.

И така,

- трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочела...

Това сега ще ми е трудно, защото книгите общо взето ги купувам по-рядко, но накуп по много, чета ги по няколко едновременно и искам да препрочета почти всички. Но ще измисля нещо.

1) Трите последни прочетени книги.

Ще си позволя да направя селекция с оглед на това, че наистина ги чета паралелно и не мога да се сетя хронологически коя преди коя съм свършила, а за някои искам да кажа повече, отколкото за други. Всъщност, нарушението, което ще направя е, че ще пропусна Хари Потър, защото него си го чета продължително и няма какво да ви го препоръчвам, а и ми е в по-различна парадигма от този разговор.

1.1. Турски гамбит, Борис Акунин. Невероятно приятна книга, изключително елегантно чувство за хумор, искам да прочета още от книгите за Фандорин. По-късно довечера ще пусна един цитат, ама в отделен пост, и без това исках да го пускам тук.

1.2. Хрониките за Нарния (ще ги таксувам за 7 в 1 :)). Ох, не знам. Абе не ми харесаха особено, плоски ми бяха и на Луис му е избягало характерното чувство за хумор и способността да пише в притчи, които ми допадат в другите му книги. Не знам дали е защото се е мъчил да "пише за деца".

1.3. Сборник разкази на Хемингуей. За някои от тях също исках да пиша отделно (не им помня имената). Освен Хемингуей, само Маркес е бил способен да ме потресе с разказ така, че като го свърша пет минути да гледам в една точка и да не знам къде се намирам. Освен това и двамата са способни да предизвикат в ума ми образи. Аз поначало съм безкрайно анти-визуална личност и никога нищо, написано на хартия, не ме кара да си представям нещата как изглеждат. Тези двамата в някои случаи успяват. Сюжети и образи няма да коментирам. Едно отклонение пак, доколкото едва ли може да мине за препоръка с оглед , че сигурно всички освен мен са я прочели много по-отдавна - същото нещо постигна и "Портретът на Дориан Грей", който свърших преди това. Като се има предвид, че изобщо не обичам да чета класическа художествена литература и имам предразсъдъци към нея, е изумително колко ме втрещи и ми хареса.

2) Трите последни закупени книги

2.1. Чупливи неща, Нийл Гемън. Купих си я от една бензиностанция, защото бях на път, а стана ясно, че Турския гамбит ще го свърша бързо и няма да има какво да чета във влака на връщане. Предговорът ми беше по-интересен от повечето неща, до които стигнах по-натам в книгата. Разказът по Холмс ми хареса, но ми достави по-скоро интелектуално удоволствие с начина, по който е успял да се справи с преизвикателството да го напише, отколкото да ме грабне. После четох още натам, но този човек просто не може да срещне отзвук в душата ми. Не съм я дочела още книгата.

2.2. и 2.3. Не мога да отговоря, купих над 20 книги накуп преди Коледа, сред тях последните три прочетени по т. 1 сред тях.

3) Три книги, които бих препрочела

3.1. Властелинът на пръстените. Препрочитала съм я няколко пъти и пак ще я препрочитам, като ми дойде муза.

3.2. Дипломацията, Хенри Кисинджър. Най-хубавата и смислена от това, което е избълвал.

3.3. Сътворението, Гор Видал. Най-хубавата книга за смисъла на живота.

Предполагам излишно е да казвам, че последните две може да варират, ако ме питате пак по друго време :)

Искам да разчупя стандартния блог кръг и да предизвикам новото поколение, в лицето на Петър и Петър, които, които пишат по-рядко и от мен, но за сметка на това много по-отскоро и мисля, че им трябва малко наритване и да си размърдат мозъците, а също и Мордред, който не обича хартиени книги, но за когото съм сигурна, че има какво да препоръча и бих искала да се възползвам, въпреки че в момента, разбираемо, има други приоритети. Трябва и да им кажа.