В съда
Днес посетих Софийския градски съд, за да извадя актуално състояние на нашата фирма. Уцелих обедната почивка от 12 до 13 часа, та се наложи да се помотая. В един часа бях пред входа на съда. Там по принцип проверяват багажите и документите на влизащите. Понеже беше точно след почивката, се бяха понатрупали хора - и, заради проверката, се беше образувала опашка. Всичко беше почнало да работи точно в един часа. Опашката вървеше стегнато и бързо. Полицаите бяха усмихнати и любезни. Единият се шегуваше - много приятно, точно колкото е позволено да се шегува човек в тази ситуация. Пожелахме си приятен ден.
Пред касата имаше 5-6 души да чакат. Касата е в кабинет и се чака пред вратата, влиза се по един. Минах за по-малко от пет минути. Там по принцип става забавяне, когато някой не си знае номера на фирменото дело или тепърва почне да рови за пари. За петте минути, които стоях там, зад мен се нареди една жена. След нея дойде и един мъж, който попита:
- Върви ли опашката?
- Бавно, но върви - отговори жената.
- Ами то в България всичко е така.
След това - към гишето за актуалните състояния. Гишетата са разпределени според годините на фирмените дела. Аз си знам къде да ида, но иначе има табели за всички неща къде са. Да има кой да чете. Там се дават молбата и квитанцията и това е. Излязох си за по-малко от десет минути.
Кръстовището на бул. Стамболийски и Витоша (или Мария Луиза вече?) - площад Света Неделя е това. Та там светофарът спира колите, които завиват наляво от Стамболийски към ЦУМ, но за пешеходците не става зелено, защото ще минават колите, които идват откъм Съдебната палата и ще завиват наляво по Стамболийски. Редовният номер на около половината от пешеходците е, като видят, че едните коли са спрели, независимо че им свети червено, да плъпнат напрет и да запречат движението. Дори се карат на колите. На връщане от Съдебната палата този момент не го уцелих, но беше валял дъжд и се правеше десен завой от Стамболийски по Витоша. Точно преди ъгъла имаше голяма локва. Всички шест-седем коли, които минаха преди да им стане червено, намалиха скоростта значително, а две, които имаха тази възможност с оглед на стоящите от лявата им страна коли, дори заобиколиха локвата доколкото е възможно, за да не опръскат стоящите на тротоара хора.
Беше един обикновен чудесен ден.
Пред касата имаше 5-6 души да чакат. Касата е в кабинет и се чака пред вратата, влиза се по един. Минах за по-малко от пет минути. Там по принцип става забавяне, когато някой не си знае номера на фирменото дело или тепърва почне да рови за пари. За петте минути, които стоях там, зад мен се нареди една жена. След нея дойде и един мъж, който попита:
- Върви ли опашката?
- Бавно, но върви - отговори жената.
- Ами то в България всичко е така.
След това - към гишето за актуалните състояния. Гишетата са разпределени според годините на фирмените дела. Аз си знам къде да ида, но иначе има табели за всички неща къде са. Да има кой да чете. Там се дават молбата и квитанцията и това е. Излязох си за по-малко от десет минути.
Кръстовището на бул. Стамболийски и Витоша (или Мария Луиза вече?) - площад Света Неделя е това. Та там светофарът спира колите, които завиват наляво от Стамболийски към ЦУМ, но за пешеходците не става зелено, защото ще минават колите, които идват откъм Съдебната палата и ще завиват наляво по Стамболийски. Редовният номер на около половината от пешеходците е, като видят, че едните коли са спрели, независимо че им свети червено, да плъпнат напрет и да запречат движението. Дори се карат на колите. На връщане от Съдебната палата този момент не го уцелих, но беше валял дъжд и се правеше десен завой от Стамболийски по Витоша. Точно преди ъгъла имаше голяма локва. Всички шест-седем коли, които минаха преди да им стане червено, намалиха скоростта значително, а две, които имаха тази възможност с оглед на стоящите от лявата им страна коли, дори заобиколиха локвата доколкото е възможно, за да не опръскат стоящите на тротоара хора.
Беше един обикновен чудесен ден.
posted by Hellen at 10:23 pm
2 comments
