Бойкотът на интелектуалците

Исках да напиша за бойкота срещу Белла. Има четири неща, които интуитивно ме карат да мисля, че цялата работа е безумна, но все още обсъждам въпроса с приятели, за да си доизясня нещата за себе си. А пък току що научих, че освен срещу изданията на ВАЦ и Белла България, имало бойкот и срещу Нестле. Ха ха ха. Просто може да умре от смях човек. ВАЦ ги боли печатарската преса, а собственика на Белла - пушката, от бойкота. Нестле не знам какво ги боли - за пръв път чувам, че и срещу тях има бойкот; допускам, че или ползват нещо генно модифицирано, или правят опити с животни - горе долу това са двете теми, които най-често провокират склонните към подобни акции.

Отговорът обаче вече го получих от един от хората, с които обсъждам - това било изразяване на гражданска позиция и приличане на внимание към проблема. Браво. Сега може ли да си зададем въпроса за какво служи изразяването на гражданска позиция и привличането на внимание?

Служи, за да се постигне промяна. Да спре нещо лошо и/или да се въведе нещо по-добро. И съвсем не би трябвало да служи за удовлетворяване на собственото его или самоутешаване с чувство за превъзходство над простаците, дето четат 24 часа, печалбарите, дето не дават на незрящите да четат книги или извергите, които стрелят по мечки.

За жалост обаче интелектуалците винаги са имали по-голяма склонност към позьорството, отколкото към ефективността.

Шумните благотворителни акции под патронажа на президента, както и смс-кампаниите, които бойкотаджиите в мнозинството си презират, са сто пъти по-полезни от смешните им бойкоти.

Високите ценности не отменят необходимостта от ефективност и стремеж към достигане на взаимно-приемлив компромис. В контекста на съвместния ни живот в общество смисълът от ценностите е увеличаване на общото благо. Това почти винаги налага необходимостта от компромис. Компромис може да е мръсна дума за най-принципните, но отсъствието му в обществения живот води до нетолерантност, насилие, революции, диктатура и терор - ако най-принципните стават поне за чеп за зеле, и до едно голямо нищо, ако са просто интелектуалци.

Компромис или подобряване на ситуацията в посока, която да е приемлива и за двете страни в един конфликт, може да се постигне единствено когато има комуникация, разговор, преговори. Не може да се постигне по никакъв начин, когато каналите за комуникация са отрязани, както в случая, когато едната страна заяви, че несъмнено превъзхожда другата, вирне брадичка и тръшне вратата.

По-ефективно би било да удари опонента по носа, вместо да вири своя, но сега си представете, че само подскача около него и се заканва, а накрая го удря с балон, пълен с вода. Така и с бойкотите, на които сме свидетели.

Когато се обърнах към заинтересованите в казуса с Труд с предложение да се направи опит за въздействие чрез лобиране за тяхната позиция, получих един поетичен и общо взето сърцераздирателен отказ. Разбирам горчивината и щях да я изпитвам също със сигурност, но ефектът от отказа (дали защото вече не е имало сили за действие или от принципни съображения против лобирането примерно) е, че сега има "бойкот" - няколко десетки души (нека да са няколкостотин, макар че се съмнявам) не си купуват, разбирате ли, Труд и 24 часа - хора, дето и без това повечето не са си ги купували и нямаше да си ги купуват, защото въобще не четат такива вестници и не са им целева аудитория. Ами смешно е.

От бойкота има смисъл, когато е масов. Когато искаш да унищожиш този, с когото си решил да не преговаряш. Общественото внимание няма да го привлечеш като ставаш смешен, еле пък когато за тебе са разбрали няколко десетки души, които взаимно си четат блоговете и си правят комплименти колко са активни и достойни.

Същото е с последния митинг срещу "следенето в интернет". Ами не се правят митинги за интелектуалски каузи, защото интелектуалците не ходят по митинги. Така само се дискредитира каузата, защото на митинга са отишли една шепа хора - ерго проблемът не е обществено значим, ще кажат управляващите. Митинг в подкрепа на свободния софтуер - олеле майко. Интелектуалците действат с интелектуални методи - подписки, пресконференции и най-вече лобиране. Работата им е да обясняват на журналистите, на политиците, ако щете само на хората от антуражния си кръг. Това им е призванието и те имат капацитета да го направят, с което ще са по-полезни на обществото, отколкото с митинги и бойкоти. Те обаче автоматично си затварят вратата към тези ефективни методи като тръгват директно на конфликт, в който не могат да спечелят. Когато заявиш, че бойкотираш някого, той няма да говори с тебе. Ще се промени ли поведението на собственика на Белла или политиката на Нестле, когато някой започне категоричен конфликт с тях? Напротив, позицията им ще се втвърди още повече. Колко души написаха писма до Бела, до медиите или говориха с журналисти?

Предвкусвам просто един от отговорите на последното - със или без въведението "тука сме в България" (и) "от това няма полза". О, как ще триумфирам, че все пак стигаме до въпроса за ползата. И каква по-точно е ползата от "бойкота"? Със сигурност ще има повече полза от повече писма, отколкото от повече хора, които декларират, че няма да си купят кори за баница, ама те и без това не са си купували, щото нали, баницата е джънк фууд.