Предразсъдък срещу предразсъдъците
Стоп! Какво беше това? Да, струва ми се, че това е предразсъдък.
Предразсъдъците всъщност са сред най-пострадалите жертви на стереотипизацията - те винаги са лоши, назадничави, неверни и вредни.
Вслушвайки се в призивите за борба за изкоеняването им, пускам отново този откъс. Ще го пусна от къщи на български, защото Бърк не е от най-предразплогащите четящите в оригинал потребители автори.
YOU see, Sir, that in this enlightened age I am bold enough to confess that we are generally men of untaught feelings, that, instead of casting away all our old prejudices, we cherish them to a very considerable degree, and, to take more shame to ourselves, we cherish them because they are prejudices; and the longer they have lasted and the more generally they have prevailed, the more we cherish them. We are afraid to put men to live and trade each on his own private stock of reason, because we suspect that this stock in each man is small, and that the individuals would do better to avail themselves of the general bank and capital of nations and of ages. Many of our men of speculation, instead of exploding general prejudices, employ their sagacity to discover the latent wisdom which prevails in them. If they find what they seek, and they seldom fail, they think it more wise to continue the prejudice, with the reason involved, than to cast away the coat of prejudice and to leave nothing but the naked reason; because prejudice, with its reason, has a motive to give action to that reason, and an affection which will give it permanence. Prejudice is of ready application in the emergency; it previously engages the mind in a steady course of wisdom and virtue and does not leave the man hesitating in the moment of decision skeptical, puzzled, and unresolved. Prejudice renders a man's virtue his habit, and not a series of unconnected acts. Through just prejudice, his duty becomes a part of his nature.
Edmund Burke, 18th century
posted by Hellen at 6:45 pm
5 Comments:
Оо, да!
Предразсъдъците всъщност са много хубаво нещо, те предлагат готови, изпитани от времето отговори в дадени ситуации (това вкратце казва и тоя тип Бърк като гледам). Предразсъдъците, както и суеверията, са продукт на меметичната еволюция - парчета знание съществуващи от дълги години и оцелели през много поколения.
Разбира се да се уповаваш на тях е също толкова лошо за мислещия ум, както и да ги отхвърляш сляпо. Ако си наясно какво представляват са много полезен инструмент обаче.
Пример 1: искаш да научиш децата си да внимават къде ходят по тротоарите. Решение - ами има си такова суеверие: да се стъпва по шахти носи нещастие. Това го знаят и повтарят деца, които - сигурен съм - не знаят какво точно е нещастието, нито се замислят как става тая работа. Гениално! Това е самоподдържащ се мем (аз си спомням, че съм го чул от друго дете, не ми го е казал родител; подозирам дори, че голяма част от порастналите деца не го помнят), който идеално изпълнява целта си.
Пример 2: Търсим хамали, ама получаваме 200 мейла с кандидати. Решение: отхвърляме жените и тези под 20 и над 50 години и оставаме само със 100 мейла за преглеждане. Политически некоректно, но доста практично. Забележете, че тук не казваме, че никоя жена не става за хамалин, просто се възползваме от удобно кодираната информация, че жените са по-слаби физически от мъжете. Е, рискуваме да изпуснем някоя подходяща кандидатка вдигаща 150 от лежанка, но успеваемостта при мъжете между 20 и 50 ще е по-голяма.
Айде феминист(к)ите да плюят. Ама първо да обяснят защо не се борят за равни възможности на жените-хамали, гробокопачи и строителни работници.
(Суфражетки-кофражисти от всички строежи - обединявайте се!)
М.
Всичко по-горе - кимам съгласяващо се.
В последния абзац обаче нещо не си бил на себе си, предполагам?
Засега ще подмина тази явна проява на грубост, но ако настоиш на позицията си, ще вляза в дискусията, няма проблем.
Не разбирам защо не разбираш майтапа... Ако си съгласна с горното, последният абзац явно не е насочен към теб.
Феминизмът (в съвременния "запад") не трябва да се бори с предразсъдъците, те са си добре. Борбата трябва да е към немисленето, и там тя престава да е борба на феминизма, но то това е друга тема.
П.П. Кой всъщност се почувства засегнат тук, човекът Винче или етикетът "феминист"?
М.
М: На мен ми се струва, че разбирам как се е почувствала засегната, подозирам, че както аз, когато някой каже "българите са прости/тъпи/мързеливи/друго". Кой се чувства засегнат - човекът Илина, етикетът "българин" или етикетът "патриот"? Това, на което му викаш етикети, а не мен ми идва сега да го нарека "каузи", е неделима част от самоидентификацията на всеки човек, така че е все тая - ако засягаш каузата, засягаш и човека.
Като се замислям сега, самоидентификацията се състои от факти и каузи. При фактите чувствителността е много по-малка, отколкото при каузите, защото ги приемаме като факти и в този смисъл не се чувстваме застрашени, когато някой ни ги оспорва - той да си ги оспорва колкото иска, това не ги променя. С каузите не е така, но пък много често една кауза става такава поради несигурността в нещо, което бихме искали да е факт (вземи примера с каузата на анти омосексуалистите и популярното обяснение, че те са толкова против, защото ги е страх да не би да са такива - не кометирам това конкретно дали е вярно, но се сетигх за него като пример. Ако ти не се засягаш на вицове за програмисти, това показва, че имаш саба чувствитеност към евентуалното застрашаване на тази страна на самоидентификацията ти - ерго го премаш като факт. По същия начин смятам, че аз съм идеалната феминистка именно защото не се засягам от вицове за жени. Това, че съм жена за мен е факт, а не кауза. Това че съм българка също е факт - т.е. аз се засягам не на принципа "той казва, че българите са прости, аз съм българка, следователно той казва, че аз съм проста", а на принципа, че той засяга мота кауза "патриотизъм".
Каузите са характерни с това, че са или се възприемат от носителите си като подлежащи на оспорване (повтарям се, м?), затова се втурваме да ги браним. Както сам каза, Винче надали се чувства засегната от това, че я подценяваш, задето не може да вдигне 150 от лежанка, но ти атакуваш нещо, което за нея е важна част от самоидетификацията й като социална личност. И колкото повече подлежи една "кауза" на оспорване, толкова по-яростно ще я бранят носителите й.
Да, Фрости, разбира се си права, "етикетите" (които апропо също са вид предразсъдъци) също са части от човека. Също така понеже напоследък Винче пише на фем. тематика, себеусещането и като такава се е подсилило. Винче, извинявай, не се засягай от написаното. Макар, че и аз не съм чел друго по темата напоследък освен твоите постове (с които съм почти 100% съгласен бтв), забележката ми НЕ Е отправена към теб (просто ми хрумна такъв пример по темата с предразсъдъците).
Проблемът, който имам с фенимизма е в криворазбраните му проявления когато феминистите стигат до крайности (както с всички идеологии бтв, стигането до крайности не води до нищо добро ) - именно за такива крайности беше майтапа (и да - тва беше майтап). Имам и още да кажа по темата за феминизма, ама това е постинг за предразсъдъците, ще бъде силно офтопик.
Та да разширя последния си пост - предразсъдъците са удобен инструмент, но човек трябва да е наясно, че информацията, кодирана в тях НЕ Е 100% факт. Ето защо казвам, че фем. не трябва да се бори с пр. Не всички жени са неподходящи за работа на строеж примерно - това не променя пр. за физическата слабост на жените. Просто хората, които вземат решения трябва да са наясно и с двете, а не да взимат решения на базата на пр. Като така, спорд мен проблемът е по-широк от каузата на ф. (с което не казвам, че я обезмисля де)
Post a Comment
<< Home