Антикризисна програма или бюджетен мениджмънт
В ето тази чудесна книга Веселина Седларска разказва следната история.
Един британски консултант работил по някакъв проект в България на общинско ниво. Отишъл да се среща с кмета на една община. Срещата протичала добре, кметът естествено не пропуснал да се похвали: а пък ние миналата година я приключихме на нула - никакви дефицити в бюджета. От години за пръв път успяваме в нашата община това да се постигне. Оо, заинтересувал се британският консултант, и как успяхте? Ами, изготвихме антикризисна програма, отговорил кметът не без гордост, и след това я приложихме. "Антикризисна програма" - това звучи доста сериозно, казал англичанинът, и в какво се състоеше тя? Ами, започнал да разяснява кметът, първо, накарахме всички училища да изчислят колко точно нафта им трябва за отоплителния сезон и да докладват, и после им казахме, че ще им отпуснем точно толкова и нито литър отгоре, да няма разхищения. После определихме кои са приоритетните сгради за ремонт и ремонтирахме само тях, а другите отложихме за по-натам по график. И така нататък - в този дух. Оо, казал англичанинът, ами ние точно същото нещо правим и при нас, във Великобритания. Но му казваме "бюджетен мениджмънт".
По повод на тази история си мислех, дали невъзможността ни да приемем принципната оскъдица на ресурсите за даденост не е в основата на постоянното мрънкане и недоволство. Ако си склонен да приемаш липсата на възможности за разхищение на нафта и за ремонт на всички сгради едновременно като "криза", а не като нормалното състояние на нещата, разбира се, че никога няма да си доволен от управлението, а и от живота си като цяло. Докато мислиш за премахването на разхищенията, намаляването на разходите и пестенето като за "антикризисна програма", никога няма да живееш в нормалност, а в един вечен и напрегнат преход към една непостижима цел.
Тук се разбива и митът за консуматорството, което било свързано с капитализма. Смисълът на капитализма, затаете дъх, е увеличаването на капитала. Дори по време на социализма следната приказка се смяташе за много поучителна, каквато си е: двама братя отнякъде се сдобили с известно количество семки (хаха, прозвуча почти като първоначално натрупване на капитал, но просто не помня откъде се взеха семките, не ги бяха задигнали във всеки случай). Единият брат едрите и хубавите изял, а дребните засадил. Другият най-хубавите засадил, а изял ситните. Първият получил слаба реколта с дребни семки, а вторият - множество хубави едри пити.
Ако всички бяхме капиталисти, каквито можем да бъдем, защото капиталът е такъв, независимо от размера си, а в зависимост от това дали мислим за него като за капитал, нямаше да бъдем консуматори. Фразата "хората обичат да има" не я е родило капиталистическото общество. Докато изживяваме необходимостта от ограничения като криза, винаги ще си останем бедни и... консуматори.
Един британски консултант работил по някакъв проект в България на общинско ниво. Отишъл да се среща с кмета на една община. Срещата протичала добре, кметът естествено не пропуснал да се похвали: а пък ние миналата година я приключихме на нула - никакви дефицити в бюджета. От години за пръв път успяваме в нашата община това да се постигне. Оо, заинтересувал се британският консултант, и как успяхте? Ами, изготвихме антикризисна програма, отговорил кметът не без гордост, и след това я приложихме. "Антикризисна програма" - това звучи доста сериозно, казал англичанинът, и в какво се състоеше тя? Ами, започнал да разяснява кметът, първо, накарахме всички училища да изчислят колко точно нафта им трябва за отоплителния сезон и да докладват, и после им казахме, че ще им отпуснем точно толкова и нито литър отгоре, да няма разхищения. После определихме кои са приоритетните сгради за ремонт и ремонтирахме само тях, а другите отложихме за по-натам по график. И така нататък - в този дух. Оо, казал англичанинът, ами ние точно същото нещо правим и при нас, във Великобритания. Но му казваме "бюджетен мениджмънт".
По повод на тази история си мислех, дали невъзможността ни да приемем принципната оскъдица на ресурсите за даденост не е в основата на постоянното мрънкане и недоволство. Ако си склонен да приемаш липсата на възможности за разхищение на нафта и за ремонт на всички сгради едновременно като "криза", а не като нормалното състояние на нещата, разбира се, че никога няма да си доволен от управлението, а и от живота си като цяло. Докато мислиш за премахването на разхищенията, намаляването на разходите и пестенето като за "антикризисна програма", никога няма да живееш в нормалност, а в един вечен и напрегнат преход към една непостижима цел.
Тук се разбива и митът за консуматорството, което било свързано с капитализма. Смисълът на капитализма, затаете дъх, е увеличаването на капитала. Дори по време на социализма следната приказка се смяташе за много поучителна, каквато си е: двама братя отнякъде се сдобили с известно количество семки (хаха, прозвуча почти като първоначално натрупване на капитал, но просто не помня откъде се взеха семките, не ги бяха задигнали във всеки случай). Единият брат едрите и хубавите изял, а дребните засадил. Другият най-хубавите засадил, а изял ситните. Първият получил слаба реколта с дребни семки, а вторият - множество хубави едри пити.
Ако всички бяхме капиталисти, каквито можем да бъдем, защото капиталът е такъв, независимо от размера си, а в зависимост от това дали мислим за него като за капитал, нямаше да бъдем консуматори. Фразата "хората обичат да има" не я е родило капиталистическото общество. Докато изживяваме необходимостта от ограничения като криза, винаги ще си останем бедни и... консуматори.
posted by Hellen at 1:34 pm
0 Comments:
Post a Comment
<< Home