Политическото говорене
Политическото говорене е обширна тема, по която има много изследвания и статии. Този текст не разглежда темата в нейната цялост и различните й аспекти, а взима термина само в буквалното му, пряко, най-близко до това, което бихме възприели в ежедневната реч, значение. Той е частично провокиран от един пост, в който наред с многото поставени интересни въпроси, се прокрадва една често срещана нагласа по отношение на политиката и държавното управление - "трябва повече да се действа, отколкото да се говори". Това мнение често приема формата или се придружава от още едно - "когато се говори, трябва да се говори ясно, а не да се увърта."
Това мнение е напълно разбираемо, но то е повърхностно и опасно. Защо:
1) Управлението е говорене
При отсъствието на диктатура политиката и управлението СА до голяма степен говорене. Това е необходимо, за да се осигурят две неща - 1) прозрачност и 2) участие. Прозрачността е необходима както за да се осигури контрол, така и чисто и просто хората да знаят какво се случва. Участието е необходимо, за да продължи режимът да бъде не-диктаторски и за да се увеличи степента, в която управленските действия имат връзка с реално съществуващи интереси и нужди на обществото.
Освен това, ако се замислим ще видим, че конкретните управленски действия са изпълнителски - за това има администрация и чиновници, на които се свежда какво да направят. Важното е решението за това какво да се прави, а то се взима чрез говорене и дебат.
2. Простото е опасно
Забелязали ли сте какво е основното послание на всички популистки и крайни партии - от Партията на свободата на Хайдер до Атака? "Ние говорим ясно. Ние наричаме нещата с истинските им имена. Ние казваме това, което вие всъщност си мислите. Старите политици говорят, без да кажат нищо, защото лъжат и крадат..." Колко е лесно тези послания да стигнат до умовете и сърцата ни - защото ние наистина мислим точно това и защото... те са верни. Всичко това е точно така. Но за него има причини и те са добри причини. Управлението е сложно. Наистина има политици, които не казват нищо и говорят глупости - това е факт. Но той се използва от популистите, за да ни пробутат една друга глупост - че нещата са прости. За кого от следните двама политици ще гласувате:
Политик А: Аз ще увелича заплатите на учителите.
Политик Б: Аз приоритетно ще разгледам възможностите за разработване на дългосрочна програма за поетапно увеличаване на заплатите на учителите.
Е, политик А печели, знам :) Знам, че на повечето от вас им се вижда много по-добър избор. Политик А говори ясно и поема конкретни ангажименти. Политик Б е от политиците, които говорят, а не действат, той увърта и не поема конкретни ангажименти... или поне така изглежда. Политик Б е реалист. Той е моят избор от тези двамата. Политик А е или глупак и ще нанесе страхотни щети, или лъжец и иска да стигне до сърцата на хората чрез измама, като им каже това, което те биха искали да чуят. Той използва техните идеали, за да се добере до властта.
3. Защо да не оставим управлението на експерти
На колкото по-високо професионално ниво се взимат едни решения, толкова по-трудно става участието във взимането им на всички, които са експерти в някоя друга област. Това води до формиране на "секторни елити", за които има два варианта. Първият е да взимат решения по целесъобразност, която обаче също е "секторна" и постепенно все повече й се губи цялостният контекст, визията на обществото на неговото развитие и индивидуалните визии на отделните хора за техния личен просперитет. Вторият е почти неизбежно последствие - затворените елити имат тенденция да се превръщат в олигархии и да се корумпират. Възстановяването на контрола и справедливостта с позволени средства е много трудно поради тяхната свръх експертност в дадената област. Затова тесните експерти - също като действието - общо взето трябва да останат на ниво даване на консултации при взимането на решенията и прилагане на решенията, а самото взимане на решения трябва да се извършва от политици с по-широка компетентност.
4. Защо общественият интерес, а не пазарните принципи, трябва да ръководят образованието
Това не е пряко по темата, но е гореща точка в момента. Тук е дългият отговор. Краткият отговор - за да не ни управлява Политик А.
Това мнение е напълно разбираемо, но то е повърхностно и опасно. Защо:
1) Управлението е говорене
При отсъствието на диктатура политиката и управлението СА до голяма степен говорене. Това е необходимо, за да се осигурят две неща - 1) прозрачност и 2) участие. Прозрачността е необходима както за да се осигури контрол, така и чисто и просто хората да знаят какво се случва. Участието е необходимо, за да продължи режимът да бъде не-диктаторски и за да се увеличи степента, в която управленските действия имат връзка с реално съществуващи интереси и нужди на обществото.
Освен това, ако се замислим ще видим, че конкретните управленски действия са изпълнителски - за това има администрация и чиновници, на които се свежда какво да направят. Важното е решението за това какво да се прави, а то се взима чрез говорене и дебат.
2. Простото е опасно
Забелязали ли сте какво е основното послание на всички популистки и крайни партии - от Партията на свободата на Хайдер до Атака? "Ние говорим ясно. Ние наричаме нещата с истинските им имена. Ние казваме това, което вие всъщност си мислите. Старите политици говорят, без да кажат нищо, защото лъжат и крадат..." Колко е лесно тези послания да стигнат до умовете и сърцата ни - защото ние наистина мислим точно това и защото... те са верни. Всичко това е точно така. Но за него има причини и те са добри причини. Управлението е сложно. Наистина има политици, които не казват нищо и говорят глупости - това е факт. Но той се използва от популистите, за да ни пробутат една друга глупост - че нещата са прости. За кого от следните двама политици ще гласувате:
Политик А: Аз ще увелича заплатите на учителите.
Политик Б: Аз приоритетно ще разгледам възможностите за разработване на дългосрочна програма за поетапно увеличаване на заплатите на учителите.
Е, политик А печели, знам :) Знам, че на повечето от вас им се вижда много по-добър избор. Политик А говори ясно и поема конкретни ангажименти. Политик Б е от политиците, които говорят, а не действат, той увърта и не поема конкретни ангажименти... или поне така изглежда. Политик Б е реалист. Той е моят избор от тези двамата. Политик А е или глупак и ще нанесе страхотни щети, или лъжец и иска да стигне до сърцата на хората чрез измама, като им каже това, което те биха искали да чуят. Той използва техните идеали, за да се добере до властта.
3. Защо да не оставим управлението на експерти
На колкото по-високо професионално ниво се взимат едни решения, толкова по-трудно става участието във взимането им на всички, които са експерти в някоя друга област. Това води до формиране на "секторни елити", за които има два варианта. Първият е да взимат решения по целесъобразност, която обаче също е "секторна" и постепенно все повече й се губи цялостният контекст, визията на обществото на неговото развитие и индивидуалните визии на отделните хора за техния личен просперитет. Вторият е почти неизбежно последствие - затворените елити имат тенденция да се превръщат в олигархии и да се корумпират. Възстановяването на контрола и справедливостта с позволени средства е много трудно поради тяхната свръх експертност в дадената област. Затова тесните експерти - също като действието - общо взето трябва да останат на ниво даване на консултации при взимането на решенията и прилагане на решенията, а самото взимане на решения трябва да се извършва от политици с по-широка компетентност.
4. Защо общественият интерес, а не пазарните принципи, трябва да ръководят образованието
Това не е пряко по темата, но е гореща точка в момента. Тук е дългият отговор. Краткият отговор - за да не ни управлява Политик А.
posted by Hellen at 11:56 am
2 comments
