Бойкотът на интелектуалците

Исках да напиша за бойкота срещу Белла. Има четири неща, които интуитивно ме карат да мисля, че цялата работа е безумна, но все още обсъждам въпроса с приятели, за да си доизясня нещата за себе си. А пък току що научих, че освен срещу изданията на ВАЦ и Белла България, имало бойкот и срещу Нестле. Ха ха ха. Просто може да умре от смях човек. ВАЦ ги боли печатарската преса, а собственика на Белла - пушката, от бойкота. Нестле не знам какво ги боли - за пръв път чувам, че и срещу тях има бойкот; допускам, че или ползват нещо генно модифицирано, или правят опити с животни - горе долу това са двете теми, които най-често провокират склонните към подобни акции.

Отговорът обаче вече го получих от един от хората, с които обсъждам - това било изразяване на гражданска позиция и приличане на внимание към проблема. Браво. Сега може ли да си зададем въпроса за какво служи изразяването на гражданска позиция и привличането на внимание?

Служи, за да се постигне промяна. Да спре нещо лошо и/или да се въведе нещо по-добро. И съвсем не би трябвало да служи за удовлетворяване на собственото его или самоутешаване с чувство за превъзходство над простаците, дето четат 24 часа, печалбарите, дето не дават на незрящите да четат книги или извергите, които стрелят по мечки.

За жалост обаче интелектуалците винаги са имали по-голяма склонност към позьорството, отколкото към ефективността.

Шумните благотворителни акции под патронажа на президента, както и смс-кампаниите, които бойкотаджиите в мнозинството си презират, са сто пъти по-полезни от смешните им бойкоти.

Високите ценности не отменят необходимостта от ефективност и стремеж към достигане на взаимно-приемлив компромис. В контекста на съвместния ни живот в общество смисълът от ценностите е увеличаване на общото благо. Това почти винаги налага необходимостта от компромис. Компромис може да е мръсна дума за най-принципните, но отсъствието му в обществения живот води до нетолерантност, насилие, революции, диктатура и терор - ако най-принципните стават поне за чеп за зеле, и до едно голямо нищо, ако са просто интелектуалци.

Компромис или подобряване на ситуацията в посока, която да е приемлива и за двете страни в един конфликт, може да се постигне единствено когато има комуникация, разговор, преговори. Не може да се постигне по никакъв начин, когато каналите за комуникация са отрязани, както в случая, когато едната страна заяви, че несъмнено превъзхожда другата, вирне брадичка и тръшне вратата.

По-ефективно би било да удари опонента по носа, вместо да вири своя, но сега си представете, че само подскача около него и се заканва, а накрая го удря с балон, пълен с вода. Така и с бойкотите, на които сме свидетели.

Когато се обърнах към заинтересованите в казуса с Труд с предложение да се направи опит за въздействие чрез лобиране за тяхната позиция, получих един поетичен и общо взето сърцераздирателен отказ. Разбирам горчивината и щях да я изпитвам също със сигурност, но ефектът от отказа (дали защото вече не е имало сили за действие или от принципни съображения против лобирането примерно) е, че сега има "бойкот" - няколко десетки души (нека да са няколкостотин, макар че се съмнявам) не си купуват, разбирате ли, Труд и 24 часа - хора, дето и без това повечето не са си ги купували и нямаше да си ги купуват, защото въобще не четат такива вестници и не са им целева аудитория. Ами смешно е.

От бойкота има смисъл, когато е масов. Когато искаш да унищожиш този, с когото си решил да не преговаряш. Общественото внимание няма да го привлечеш като ставаш смешен, еле пък когато за тебе са разбрали няколко десетки души, които взаимно си четат блоговете и си правят комплименти колко са активни и достойни.

Същото е с последния митинг срещу "следенето в интернет". Ами не се правят митинги за интелектуалски каузи, защото интелектуалците не ходят по митинги. Така само се дискредитира каузата, защото на митинга са отишли една шепа хора - ерго проблемът не е обществено значим, ще кажат управляващите. Митинг в подкрепа на свободния софтуер - олеле майко. Интелектуалците действат с интелектуални методи - подписки, пресконференции и най-вече лобиране. Работата им е да обясняват на журналистите, на политиците, ако щете само на хората от антуражния си кръг. Това им е призванието и те имат капацитета да го направят, с което ще са по-полезни на обществото, отколкото с митинги и бойкоти. Те обаче автоматично си затварят вратата към тези ефективни методи като тръгват директно на конфликт, в който не могат да спечелят. Когато заявиш, че бойкотираш някого, той няма да говори с тебе. Ще се промени ли поведението на собственика на Белла или политиката на Нестле, когато някой започне категоричен конфликт с тях? Напротив, позицията им ще се втвърди още повече. Колко души написаха писма до Бела, до медиите или говориха с журналисти?

Предвкусвам просто един от отговорите на последното - със или без въведението "тука сме в България" (и) "от това няма полза". О, как ще триумфирам, че все пак стигаме до въпроса за ползата. И каква по-точно е ползата от "бойкота"? Със сигурност ще има повече полза от повече писма, отколкото от повече хора, които декларират, че няма да си купят кори за баница, ама те и без това не са си купували, щото нали, баницата е джънк фууд.

България е член на Европейския съюз

Не е новина? Ами може и да не е, но на много хора изглежда трябва да им се повтаря, докато си го набият в дебелите канчета. От вчера слушам и чета неща от рода на: "Европа дали ще ни даде", "Европа да ни контролира", "В Европа може и да е така, но тук е България".

Членството в Европейския съюз трябва да се мисли със самоидентификация. Докато не започнем да възприемаме държавата си като член на ЕС, няма как като граждани да започнем да действаме като гражданите там и да постигнем това, което е постигнато там. Да, има корупция. И в ЕС има, но е много по-малко, защото търпимостта към нея е много по-малка. ЕС НЕ ни контролира като външен фактор, а институциите на ЕС, на които това им е задача, контролират правителствата на всяка държава членка.

Снощи така и не ме разбраха, докато се опитвах да обясня, че с младежки проекти не се кандидатства в Брюксел, а в България, защото България е страна членка на ЕС. Сякаш от самото страна членка се стряскаха и не им се вярваше. Знам какъв ще бъде първият коментар - не се чувстват като граждани на страна членка, защото условията не са като в страна членка. Да, ама връзката е обратна.

Имало един манастир, където отивали безнадеждно болни и обезкуражени хора. Лечението се състояло в следното. Монасите им давали да вършат все по-тежка работа, а те трябвало непрекъснато да са усмихнати. Насила, не насила, все тая. Винаги имало скрити монаси, които дебнели дали всеки се усмихва през цялото време. Който наруши правилото, му се налагали наказания. Успеваемостта в лечението на на привидно безнадеждни случаи била неимоверно висока.

Опитайте и вие един ден да вървите изправени и усмихнати. Насила или не - все тая. Мислете само за това и се поправяйте веднага щом усмивката изчезне или раменете увиснат. Изпитано е.

И така, десет, затваряте очите си, девет, осем... вие сте гражданин на държава членка на ЕС.. три две едно. Катаджия ви иска подкуп? На вас, един гражданин на държава член на ЕС?! Вие искате да дадете подкуп, за да не ви глобят? Вие, един гражданин на държава членка на ЕС?! Около блока ви е кочина? В една държава членка на ЕС?!

Поле за действие на феминистите

Това е от Програмата за развитие на селските райони, която е доспъна ето тук
Данните, на които се основава долното, са от 2004 г.

В селските райони коефициентът на заетост при жените е с 9-10 процента по-нисък, отколкото при мъжете като се приближава до средното за страната. Разликите между половете при коефициента на икономическа активност варират в отделните райони в зависимост от състоянието на пазара на труда.

Качеството на работните места за жени се влошава, а работното време нараства, особено в отдалечените райони и селата. Широко разпространени са стопанствата с производство за собствена консумация и полу-пазарните стопанства, което води до нарастване на дела на жените, заети като неплатени семейни работници и свързаното с това дълго работно време ри ложи условия на труд. В селските райони, където икономиката е в стагнация, мъжете са заети на сезонни работни места извън селските общини, докато жените се грижат за семейството и стопанството за собствена консумация. Нараства и делът на жените, заети на ниско платена работа в предприятия от шивашката и кожарската промишленост. Във всички селски райони жените поемат основната грижа за домашните градини в допълнение към заетостта им в икономиката.

Drama Queen

Вчера или оня ден по телевизора даваха за една дама, която в момента живее в Англия ("Другата България" ще да е било). Въпросната дама е заминала за Щатите малко след началото на прехода, там е завършила магистратура ("мастърс", както се изрази дикторът) по или свързана с журналистика, там работила за някаква организация за правата на човека и после пропуснах как се озовала да живее в Англия, но в Лондон много й харесвало, само там можела да се наспи, защото се чувствала спокойно. Занимава се с това да отразява/коментира? военни конфликти и по-специално това, колко много страдат от войните жените (! - мъжете са разбира се войнолюбците, които разпалват войни с цел да завладеят повече земя и да има повече жени за изнасилване). Освен това на няколко пъти са й предлагали постове в българската администрация, но тя отказвала. Дотук всичко беше чудесно (наистина - напълно мога да понеса и жените, дето стадат повече от мъжете като има война, и това че не иска да работи за администрацията (аз да не би да работя за администрацията) - обяснявам в случай, че по-натам решите да ме обвините в предразсъдъци). Та слушах аз с половин ухо, докато не я чух да заяви, че тя явно правилно била направила, като отказала на администрацията. На заден фон в съзнанието ми бързо преминаха възможните причини, който ей сега ще изтъкне (не й се работи за администрацията, администрацията е корумпирана, нейният дом е в Англия, нейното призвание е друго (за жените и войните нали там да се бори), в България не е ок). Последното се оказа вярното, но забележете как го каза. В България било страшно, имало масово обедняване, приятелите й работели на по две-три (-четири-пет?) работи, за да си докарват доход и имало "мафиози".

Значи, ако в България е страшно, аз не знам просто какво ще правим с жените и войните. Жената е била в Афганистан и на други места, където наистина има войни, затова наистина ме изуми най-искрено. (Впрочем, съжалявам, но не й запомних името, затова й викам жената или дамата, а не за да иронизирам точно по този начин, а пък няма сега да ходя да го търся.) Стандартът на живот че е нисък, нисък е, но това не знам на кого би му хрумнало да го оспорва, нито пък е новина. Това, че темповете на покачване са бавни, а трябва и могат да бъдат по-високи - също. Масово обедняване обаче през последните няколко години съвсем няма и всички икономически показатели го сочат. Виж това да има чувство за обедняване и неудовлетвореност от стандарта в сравнение с другите страни от ЕС - това е друго нещо.

Сега, винаги съм била скептична по отношение на приказките за работене на повече работи, особено така като се изръси на едро "две-три". Те така се работят работите. Ако някой работи някъде половин ден, много ясно, че ако иска повече пари, ще работи и още нещо, тука драма не виждам. С фрилансърите изобщо няма да коментирам, там е нелепо да се говори за това колко "работи" имат. Ако си счетоводител и работиш много фирми, това е една работа. Ако си чистач и чистиш много офиси/къщи, това е една работа. Единствените случаи, за които може да се приеме твърдението за вярно, са хора, които работят някъде на пълен работен ден, а отделно от това, вечер, нощем, в събота и неделя, работят допълнително фриланс/на парче. И така - имаме хора, с повече от една "работа", всяка от които е не непълна заетост, имаме хора фрилансъри, които работят умерено или страшно много (опитът от собствения ми антуражен кръг показва, че при повечето от тях това е на периоди, които се редуват), имаме хора, които работят допълнително (например знам един учител, който работи на непълно време в супермаркет). Хора с три работи не знам как може да има. Истина е, че стандартът и качеството на живот в България са ниски, че за да имаш доход, съизмерим с този на човек от стара страна членка, трябва да работиш несъизмеримо повече от него, което автоматично сваля качеството на живота, но твърдението "приятелите ми работят по две-три работи, за да си докарват доход" е драма.

По този повод се сещам за една друга дама, която е пенсионер вече и работи толкова много, че доходите и са неизмерими за пенсионер не, ами за повечето хора на нашите години, които работят квалифицирана работа в София. Тя има "дете", което отдавна се издържа само в неговото си семейство и е ок. Не знам какво точно смята да прави с тези пари, но подозирам, че ще идат всичките за доктори, защото такъв стрес си е докарала, че представа си нямате. Тъй че някои хора сами си правят драми за доходите, дори когато не става въпрос за това да си осигурят нормален стандарт.

И последно, в България има "мафиози", страшно си е. Дори да приемем войните и жените като краен случай, аз не знам как се живее спокойо в Лондон и в Щатите, където има тероризъм, а и "мафиози" също се намират, както и места, където не бива да ходиш или хора, които се стрелят по улиците.

С една дума - драма.

Какво искам да кажа - очевидно жената изказва преувеличено, "драматично" мнение, което се основава на верни факти. Е, сефте. Ама точно защото не е сефте. Това е продължение на темата за мрънкането и за мазохистичното усещане за живот в перманентна криза, за който писах преди един пост. Не знам какво да кажа вече като аргумент. Няма ли да престанете...?