Drama Queen
Вчера или оня ден по телевизора даваха за една дама, която в момента живее в Англия ("Другата България" ще да е било). Въпросната дама е заминала за Щатите малко след началото на прехода, там е завършила магистратура ("мастърс", както се изрази дикторът) по или свързана с журналистика, там работила за някаква организация за правата на човека и после пропуснах как се озовала да живее в Англия, но в Лондон много й харесвало, само там можела да се наспи, защото се чувствала спокойно. Занимава се с това да отразява/коментира? военни конфликти и по-специално това, колко много страдат от войните жените (! - мъжете са разбира се войнолюбците, които разпалват войни с цел да завладеят повече земя и да има повече жени за изнасилване). Освен това на няколко пъти са й предлагали постове в българската администрация, но тя отказвала. Дотук всичко беше чудесно (наистина - напълно мога да понеса и жените, дето стадат повече от мъжете като има война, и това че не иска да работи за администрацията (аз да не би да работя за администрацията) - обяснявам в случай, че по-натам решите да ме обвините в предразсъдъци). Та слушах аз с половин ухо, докато не я чух да заяви, че тя явно правилно била направила, като отказала на администрацията. На заден фон в съзнанието ми бързо преминаха възможните причини, който ей сега ще изтъкне (не й се работи за администрацията, администрацията е корумпирана, нейният дом е в Англия, нейното призвание е друго (за жените и войните нали там да се бори), в България не е ок). Последното се оказа вярното, но забележете как го каза. В България било страшно, имало масово обедняване, приятелите й работели на по две-три (-четири-пет?) работи, за да си докарват доход и имало "мафиози".
Значи, ако в България е страшно, аз не знам просто какво ще правим с жените и войните. Жената е била в Афганистан и на други места, където наистина има войни, затова наистина ме изуми най-искрено. (Впрочем, съжалявам, но не й запомних името, затова й викам жената или дамата, а не за да иронизирам точно по този начин, а пък няма сега да ходя да го търся.) Стандартът на живот че е нисък, нисък е, но това не знам на кого би му хрумнало да го оспорва, нито пък е новина. Това, че темповете на покачване са бавни, а трябва и могат да бъдат по-високи - също. Масово обедняване обаче през последните няколко години съвсем няма и всички икономически показатели го сочат. Виж това да има чувство за обедняване и неудовлетвореност от стандарта в сравнение с другите страни от ЕС - това е друго нещо.
Сега, винаги съм била скептична по отношение на приказките за работене на повече работи, особено така като се изръси на едро "две-три". Те така се работят работите. Ако някой работи някъде половин ден, много ясно, че ако иска повече пари, ще работи и още нещо, тука драма не виждам. С фрилансърите изобщо няма да коментирам, там е нелепо да се говори за това колко "работи" имат. Ако си счетоводител и работиш много фирми, това е една работа. Ако си чистач и чистиш много офиси/къщи, това е една работа. Единствените случаи, за които може да се приеме твърдението за вярно, са хора, които работят някъде на пълен работен ден, а отделно от това, вечер, нощем, в събота и неделя, работят допълнително фриланс/на парче. И така - имаме хора, с повече от една "работа", всяка от които е не непълна заетост, имаме хора фрилансъри, които работят умерено или страшно много (опитът от собствения ми антуражен кръг показва, че при повечето от тях това е на периоди, които се редуват), имаме хора, които работят допълнително (например знам един учител, който работи на непълно време в супермаркет). Хора с три работи не знам как може да има. Истина е, че стандартът и качеството на живот в България са ниски, че за да имаш доход, съизмерим с този на човек от стара страна членка, трябва да работиш несъизмеримо повече от него, което автоматично сваля качеството на живота, но твърдението "приятелите ми работят по две-три работи, за да си докарват доход" е драма.
По този повод се сещам за една друга дама, която е пенсионер вече и работи толкова много, че доходите и са неизмерими за пенсионер не, ами за повечето хора на нашите години, които работят квалифицирана работа в София. Тя има "дете", което отдавна се издържа само в неговото си семейство и е ок. Не знам какво точно смята да прави с тези пари, но подозирам, че ще идат всичките за доктори, защото такъв стрес си е докарала, че представа си нямате. Тъй че някои хора сами си правят драми за доходите, дори когато не става въпрос за това да си осигурят нормален стандарт.
И последно, в България има "мафиози", страшно си е. Дори да приемем войните и жените като краен случай, аз не знам как се живее спокойо в Лондон и в Щатите, където има тероризъм, а и "мафиози" също се намират, както и места, където не бива да ходиш или хора, които се стрелят по улиците.
С една дума - драма.
Какво искам да кажа - очевидно жената изказва преувеличено, "драматично" мнение, което се основава на верни факти. Е, сефте. Ама точно защото не е сефте. Това е продължение на темата за мрънкането и за мазохистичното усещане за живот в перманентна криза, за който писах преди един пост. Не знам какво да кажа вече като аргумент. Няма ли да престанете...?
Значи, ако в България е страшно, аз не знам просто какво ще правим с жените и войните. Жената е била в Афганистан и на други места, където наистина има войни, затова наистина ме изуми най-искрено. (Впрочем, съжалявам, но не й запомних името, затова й викам жената или дамата, а не за да иронизирам точно по този начин, а пък няма сега да ходя да го търся.) Стандартът на живот че е нисък, нисък е, но това не знам на кого би му хрумнало да го оспорва, нито пък е новина. Това, че темповете на покачване са бавни, а трябва и могат да бъдат по-високи - също. Масово обедняване обаче през последните няколко години съвсем няма и всички икономически показатели го сочат. Виж това да има чувство за обедняване и неудовлетвореност от стандарта в сравнение с другите страни от ЕС - това е друго нещо.
Сега, винаги съм била скептична по отношение на приказките за работене на повече работи, особено така като се изръси на едро "две-три". Те така се работят работите. Ако някой работи някъде половин ден, много ясно, че ако иска повече пари, ще работи и още нещо, тука драма не виждам. С фрилансърите изобщо няма да коментирам, там е нелепо да се говори за това колко "работи" имат. Ако си счетоводител и работиш много фирми, това е една работа. Ако си чистач и чистиш много офиси/къщи, това е една работа. Единствените случаи, за които може да се приеме твърдението за вярно, са хора, които работят някъде на пълен работен ден, а отделно от това, вечер, нощем, в събота и неделя, работят допълнително фриланс/на парче. И така - имаме хора, с повече от една "работа", всяка от които е не непълна заетост, имаме хора фрилансъри, които работят умерено или страшно много (опитът от собствения ми антуражен кръг показва, че при повечето от тях това е на периоди, които се редуват), имаме хора, които работят допълнително (например знам един учител, който работи на непълно време в супермаркет). Хора с три работи не знам как може да има. Истина е, че стандартът и качеството на живот в България са ниски, че за да имаш доход, съизмерим с този на човек от стара страна членка, трябва да работиш несъизмеримо повече от него, което автоматично сваля качеството на живота, но твърдението "приятелите ми работят по две-три работи, за да си докарват доход" е драма.
По този повод се сещам за една друга дама, която е пенсионер вече и работи толкова много, че доходите и са неизмерими за пенсионер не, ами за повечето хора на нашите години, които работят квалифицирана работа в София. Тя има "дете", което отдавна се издържа само в неговото си семейство и е ок. Не знам какво точно смята да прави с тези пари, но подозирам, че ще идат всичките за доктори, защото такъв стрес си е докарала, че представа си нямате. Тъй че някои хора сами си правят драми за доходите, дори когато не става въпрос за това да си осигурят нормален стандарт.
И последно, в България има "мафиози", страшно си е. Дори да приемем войните и жените като краен случай, аз не знам как се живее спокойо в Лондон и в Щатите, където има тероризъм, а и "мафиози" също се намират, както и места, където не бива да ходиш или хора, които се стрелят по улиците.
С една дума - драма.
Какво искам да кажа - очевидно жената изказва преувеличено, "драматично" мнение, което се основава на верни факти. Е, сефте. Ама точно защото не е сефте. Това е продължение на темата за мрънкането и за мазохистичното усещане за живот в перманентна криза, за който писах преди един пост. Не знам какво да кажа вече като аргумент. Няма ли да престанете...?
posted by Hellen at 12:26 pm
1 Comments:
Нормално е да й изглежда зле на жената, при положение, че тя не може да направи обективно сравнение на преди със сега и да забележи някакво подобрение. Нейните спомени за "преди" са някак идеализирани и необективни и на практика това, с което сравнява, е животът в Лондон примерно. А от такова сравнение България губи, дори и пред очите на най-обективния наблюдател.
Друго - това с работенето на няколко места преди го нямаше. Дали хората са били по-добре или по-зле е друг въпрос, но преди (според мен реалната причина) беше прекалено трудно да си намериш дори една работа, какво остава за повече, а и не беше прието да се работи на повече места. Под прието имам предвид, че я нямаше тази практика. Жената вижда само фактът, че се работи на повече от едно място и си прави извода, че причината е в ширещият се недоимък.
Откритото говорене в медиите за престъпните босове и техния личен живот също е нещо ново и би изненадало човек, който сега идва в България. На практика сега всяко хлапе знае прякорите на по-известните "мафиози" и сигурно може да изреди къде и кога са били застреляни по-запомнящите се.
Това сега си е едва ли не нормална част от ежедневието, а преди не беше така.
Относно сравнението с Афганистан - жената е очаквала там да види сигурно това, което е видяла. А в България е очаквала да види това, което си спомня.
На практика впечатленията 90% зависят от очакванията.
За работенето на няколко места само да спомена, че познавам учители, които работят в едно училище първа смяна и в друго втора. За мен това си е работене на две места, нищо, че работата е една и съща.
Иначе за мрънкането -
една част от българското население е обременена да смята, че "държавата" е длъжна да мисли за всичко и това ги освобождава от необходимостта да поемат отговорност за нещата, които им се случват. Има хора, които са в състояние да намерят кусури на държавата във всеки най-дребен битов детайл и едва ли не смятат, че правителството трябва да дойде да им избърше пода в кухнята.
Тази нагласа е много коварна, защото те лишава от възможността да осъзнаеш, че решаването на проблема тръгва лично от теб, а не от някой, когото да обвиниш, че не ти е осигурил условията.
Post a Comment
<< Home