Дан Браун - враг на борбата с наркоманията

Аз това нещо няма до го коментирам. Ама се отказах, докато търсех необходимите материали.

Започвам с търсене на текста на декларацията на Светия синод на Българската православна църква, с която се призовава да бъде спряно излъчването на филма "Шифърът на Леонардо".

Опитвали ли сте се да намерите интернет страница на Българската православна църква?

Ето къде попаднах (така изглежда урл-то, на което като отидеш пише, че е официалната страница на православната черква).

http://bulch.tripod.com/boc/contentsbg.htm

Текстът на декларацията за мен е неоткриваем. По новините показаха нещо подобно на факсимиле, но невъзможността да го намеря ме кара да се чудя дали са го разпратили по вестоносец.

Отразяването:

БТВ:
Синодът изразява безпокойство и възмущение от този "богохулен и лъжеисторически филм". В текста се посочва, че филмът по книгата на Дан Браун е "зловреден, оскърбителен и руши нравствените устои на обществото и държавата". Това ще се отрази пагубно на борбата срещу пороци, като наркоманиите, проституцията, престъпността и други злини на съвремието, пишат още от Светия Синод. Оттам обаче отказаха да говорят пред камера и не разрешиха медийни изяви на потърсените от нас духовници.

Дарик радио:
Отношението ни към филма "Шифърът на Леонардо" е отрицателно и ние искаме спирането на прожекцията на филма. Това е становището на Светия Синод, което бе прието по време на днешното заседание, съобщи русенският митрополит Неофит.


Интересна предистория дава Нетинфо:

....Това обаче не е първата подобна реакция на синода по повод популярно произведение на изкуството. В началото на 2002 г. БНТ свали от най-гледаното време филма на Мартин Скорсезе "Последното изкушение на Христос" (1998 г.) заради острата реакция от представители на 14 епархии, журналисти и граждани протестираха срещу излъчването на творбата.

Екранизацията по едноименния роман от гръцкия писател Никос Казандзакис бе определена от духовниците тук като "кощунствена", а протестът намери място сред любопитните факти за филма в световната база данни за киното IMDB.com.

Също в началото на 2002 г. "Ройтерс" съобщи, че свещеник от Русе е определил популярните детски романи за Х ари Потър като "духовен СПИН" за читателите. Тази позиция на отец Стефан Стефанов от православния храм "Св. Николай", който е бивш депутат, се подкрепяла и от Българската православна църква.

"Тези книги карат децата да вярват, че магиите са нещо невинно и съществуват само в литературата - а всъщност не е така - цитира агенцията думите на духовника. - Те намаляват съпротивителните сили на читателите срещу черната магия и ги карат да се заинтригуват от злото."

Митрополитът каза още, че той не е гледал филма, а становището е прието по публикации в медиите. Много ми се искаше да цитирам точно какво каза, но не мога, защото БНТ трябва също да вземат да си оправят страницата, за да може човек да намери в нея новината, която е чул, без да си загуби цялата вечер.

Казах, че няма да коментирам, ама все пак ще кажа. Аз приветствам обществените протести на всички християни по света срещу съдържанието на книгата и филма. Те не са нито вредни, нито безсмислени (тихо сега, за това друг път ще спорим). Но да вземе православната черква и да не иска някой да забранява и сваля каквото и да било. Да не почваме да се забраняваме.

А ако спре Синодът да се изявявява изключително с нелепи изявления, цена няма да има. Може пък някой и да иде при тях.

Ето например така:

Най-младият манастир у нас

04 Май 2006

Един манастир, построен само преди три години, има славата на най-младия и съвременен манастир у нас. Игуменът му е само на 29 години, а в светата обител има школа по изкуства - с издателски комплекс и дори радио.

Или искам прекалено много?

On failure to act?

Doubt can be a nice justification of the failure to act due to the one of the following reasons:

- indifference;
- sloth;
- cowardice;
- rationalized egoism.

See also quoted fragment from E. Burke in the post called "Progress".

Method II

Beliefs are not subject to doubt. It would be contradiction in the terms.

Method I

To think that politicians/governments always lie is the same as to blindly believe everything they say.

Хора

Намерих си още едно предназначение на тоя блог. Ще записвам уникалните потресающи дочути парчета от разговори, които се чудя как да не забравя.

Тези са две стари, които все още помня.

В магазин, клиентка на средна възраст и продавач:

- Извинете, а еей онази ракия там хубава ли е? (сочи)
- Ами тя е с билки.
- Аааааа, добре.

Таксиметров шофьор и негов колега, който се появил по станцията:

- Ей какво става с тебе бе, какво правиш, как си по принцип?
- Амии по принцип съм добре.
- Ааааа... Браво... Това по принцип... А като цяло?

Днес в тролея един циганин говореше по мобилния си телефон. Общо говори повече от 15 минути. Говореше на цигански, като от време на време се чуваха български думи или цели изречения: "50 лева за яре, общо 500 лева за Гергьовден". По едно време както говореше на цигански, каза: "Тя не е виновна - природно глупава е".
Наистина това чух.

След това се качиха трима наборни военнослужещи, които крещяха и пищяха някакви глупости ("Имаш кал по зъбите бе!" - "Каква кал бе, аз не съм си ги мил от три години"). Малко по късно:

- ... и ще изпадне в цайтнот... Ти знаеш ли кво е цайтнот бе?
- Нема време.
- В шаха като не знаеш кво да праиш.

Chestnut trees*

Thank you for the picture

*may provoke headache

Sanction

This is the first post of a series on power I have intended to write for a while. I menion it first, to give context, and, second, to make a promise to feel bound to.

To start with the topic of sanction I did not intend but it thus happened. The posts are going to be put in order some day later, if at all. The relation between power and morality, which may seem unclear here, will be also explained, a typology of power will be offered and the idea of exploring the concepts of power as interpersonal relation issue and a social/political issue together instead of separately, will be justified. Unless, of course, I find out I have been wrong .

Sanction/punishment stands at the basis of all types of morality. Morality is not a personal issue. First, because the concept of morality is nonsensical outside of the context of either personal or social relations. And second, because morality is subject of education.

People are egoistic by nature. I generally take this as axiom, but speaking here of education, I would like to point out that this can be very clearly observed among children. Children tend to try and claim everything they feel they need at the moment. The idea that this is not the right thing to do, is being taught to them; adopted by them due to the process of education. People start to consciously accept or reject certain moral postulates at a much later stage. Before that they are being compelled, trained, to act according to certain rules of behaviour. And being unable to perceive the concepts behind these reasons, the only two things that make them act accordingly are the love for their parents/tutors and the fear of sanction. Fear of sanction is much more effective on the low level of small, "insignificant" breaches of the rules because of two reasons - first, because people are egoistic by nature (have I already mentioned that?), and, second, because they are rational. They start being rational incredibly early. Rational enough to think that, ok, I do love my parents but I am actually not hurting them by doing this thing I want to do, so it should be ok. Or later, when grown up - ok, I know I am not supposed to do that, but hey, nobody will get hurt, so it's ok.

Thus the sanction, based on the effective fear of sanction, proves to be the only ultimately effective way to prevent people from being egoistic to an extent when they will hurt others and hurt themsleves. Usually people do not realise they hurt themselves by hurting other people - both in moral/religious terms and in quite rational and practical terms. Grown up people often act like children in this sense - only on a higher, and accordingly - a more devastating level. Therefore the fear of sanction imposed by an authority is the ultimate means of keeping a community together.

To be effective in its preventive funtion, the sanction must be inevitable and the authority, which has the power to impose sanctions must be feared. The sanctions must be effectively and visibly executed.

As a side note to this specific post, I want it to be perfectly clear - in a social context this does not mean that citizens must fear the state on general grounds. They must fear the institutional construct possessing the legitimate power to impose sanction for violation of rules. When the government is breaking the rules itself or the power is illegitimate, the true citizen must have the courage to oppose it - the courage to master exactly this fear. Anyway, the state is not - and should not be - the ultimate moral authority.

And now a very important issue rises - the issue of justice. What is the essence that makes a sanction just? In social/political terms it is the legitimacy of the authority (as representative of the people, or God, or whatever). It is just, because it is not arbitrary but subject to known rules set either by a common agreement or a higher authority. What could justify the sanctions imposed by a parent to their child? Laws only sanction parents who exercise violence - who should not be parents in the first place. Does a parent have the right for instance to effectively forbid the child to go out for a week as a punishment for poor performance at school? Or to slap them when they rush the street without looking? The answer is yes because of responsibility and because of love. Children, beyond any doubt, have an underveloped judgement for many things. Unfortunately so do the adults.