В крак с времето

Много ме радва това, което стана с паметника на Съветската армия.
Защото показва, че има пак някакви млади хора, които:
- не спят;
- имат смелостта да нарушат закона, не за да се облагодетелстват или защото са се напили, а защото искат да кажат нещо; с това, което казват, карат и другите да се събудят и да казват неща;
- имат нивото, което им позволява да са ми интересни и, ако имам възможност, да обсъждам с тях. Независимо дали споделям вижданията им или не.

За разлика от ето тези пичове:



Прочее, сред онези, провокираните да казват неща, ми се очертаха няколко групи.

Първо, една не особено многобройна група, приветстваща деянието, защото... било шарено. Горе-долу май същите хора писаха, че се кефят на гей парада, поради причината, че е шарен. Като човек, който се занимава с ролеви игри, споделям в голяма степен, че е хубаво да задържим нещо детско в себе си. Има обаче върхове на наивизма и липсата на чувство за контекст в реалността, които просто ме плашат.

Второ, има такива, които не се кефят, бидейки, как да ги нарека политически коректно... ощетени откъм разбирането на понятието за ирония. С тона на възмутени майки, каквито, съдейки по коментарите, част от тях наистина са, те споделят убеждението си, че става дума за деца, които обществото е възпитало напоследък в грешни ценности. Те са напълно убедени, че авторите наистина се радват на американските супер герои и с действието си искат да ги пропагандират; че наистина вярват, че клоунът на Макдоналдс е по-голям герой от съветския войн. Тази група преди ме плашеше също. Вече не, свикнах. И от личен, горчив опит научих, че малко по-сложните неща много често остават неразбрани. Честно казано, не бих се учудила, ако художникът дори е искрен поклонник на Съветската армия и изобщо, русофил. Огорчен именно от факта, че новото време, с което трябва да сме в крак, ни подменя героите - вместо реалните мъже и жени, които са били готови да умрат и са умирали, бранейки нещо, ние се радваме на Дядо Коледа и на измислените герои, защото истински вече няма. Това наистина е много, много тъжно. И ако не беше "вандализмът" на незнайния графитаджия, колко от нас колко често се сещат за тези неща?

Частен случай са смятащите, че художникът е комплексар. Аз лично не мисля, че някой, който има уменията да направи това, има нужда да е комплексар и чак толкова да се изтъква, ама пък знае ли човек - те тези обществено активните всичките са комплексари като се замислиш - искат да се изтъкват и да привличат внимение. А пък някой беше написал, че най-жалкото било, че паметникът бил надраскан от разхайтен младеж, дето се бил напил и напушил и като нямал какво да прави, внезапно му хрумнало. Ей така му хрумнало и за десет минути го измислил и го нарисувал, докато е пиян на мотика. Но пък откъде да знам... може да са прави - той и Гоген на Таити горе долу така е правил - напие се, няма какво да прави и вземе, че нарисува някоя таитянка, гола на всичкото отгоре - възмутително просто.

Което повдига въпроса има ли талант художникът/ците на паметника и талантът му оправдава ли постъпката му. Не смятам, че нормален, мислеш и неафектиран човек би дал различни отговори от "да" на първия въпрос и "не" на втория. Повреждането на публична собственост, рарушението на закона си е такова, факт. Талантът и гражданската позиция, дори да е права и справедлива, не променят факта. По тази точка съм съгласна с противниците и клеймителите. Ако бях съдия, който трябва да реши, бих ги осъдила на десет дни обществено полезен труд. Защото нарушенията трябва да се наказват. Обществено полезният труд щеше да се състои в това да нарисуват няколко забравени от бога подлези и стени - олицетворение на мизерията.

Паметниците не бива да се оскверняват. Как бихме се почувствали, ако някой шаржира паметника на Левски? Да, не бива да се оскверняват паметниците. Но категорично отхвърлям аналогията. Васил Левски е конкретен български герой, умрял на българска земя за България. Съветската армия не е български герой и от значителна част от българите се смята за окупационна. Спорен е въпросът за самата основателност на наличието на такъв паметник. Някой беше написал, че съветските войници най искрено са умирали "за родину и за Сталину". На мен тази широкоразпространена сред хората, цитиращи руски неща падежна форма - "за Сталину", не ми е известна. Но армията, която е умирала "за Сталина", няма място за мен в пантеона на българските герои. Съжалявам.

Но да, има построен паметник, а паметниците не бива да се събарят. И да, не съм забравила какво написах по-горе - уважавам загиналите, дори да не им споделям идеите, така че не е хубаво да им се оскверняват паметниците. Ужасно е, че вандалът Евгений Бакърджиев се ползва с толкова популярност заради вандалската си постъпка. И във вандализъм обвинен той не беше.

А неговият вандализъм беше много по-страшен. Той унищожи нещо безвъзвратно. Паметника го изчистиха, лесно, през нощта, тайно, защото чули, че някакви хора щели да се събират в защита на това графитът да остане. Плаши ме, когато онези, дето твърдят и би следвало да се водят от "добрите", действат като "вандалите", които заклеймяват - на тъмно и без да имат доблестта да защитят позицията си, която има всички основания, и те самите го вярват, да е правилна, справедлива и морална.

И още нещо - помните снимката от по-горе, нали? Ей сега като се прибирах я направих с телефона си. Ако не, върнете се и я вижте пак. Имам и още една:



Много хора питаха как става така, че паметникът на Съветската армия беше изчистен почти светкавично, а репресивният апарат на държавата - мобилизиран за намиране на вандала и хулигана. А малоумните, нецензурни и грозни драсканици на почитатели на футбола си стоят от месеци, футболните хулигани всички ги знаят кои са и кой чупи тролеите след мач. Действия и последици - няма. Версии защо се получава така - много. В тази тема сега изобщо не ми се навлиза.

Ножица в главата

Законопроектът за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка предвижда въвеждането на оценка за поведение, която се понижава с една единица при системни нарушения от страна на учениците.

Днес сутринта по телевизора се изявил някакъв психолог, който с пяна на уста обяснявал как се връща комунизмът. Връщали се тъмните времена, когато чакали учениците на входа с ножиците да им режат косите. Той, като ходел на училище по онова време, страх го било, че ще му забият ножицата в главата.

Каква мелодрама! Те по онова време, наистина, мине се не мине някой ден, и забиваха по някоя ножица на някой ученик в главата. Мръсни комунисти!

Надявам се този човечец да не е детски или училищен прихолог. Аз лично бих се притеснявала да работи с детето ми някой, който не само че е имал параноя, че ще му забият ножица в главата, но и намира за подходящо да го изтъква по телевизора.

А от първа ръка, ето и коментар на потребител под статията в електронния "Дневник":

"Това ли можаха да пръкнат комунистическите им кратуни? Един грозен спомен за комунизма...Комуниста е репресор!... Най-голямата глупост са оценките за поведение! Кои сте вие да съдите бе? Вие сте осъдени и освидетелствани като закоравели комунисти с натрапчива невроза за комунизъм. Само закърнели сковани кратуни могат да предложат регрес в 21 век. Господ да пази България от комунистите. Комунистите са продали душите си на дявола и вършат само злини! Това е моята присъда."

И моята присъда е такава - "натрапчива невроза за комунизъм".

Всички плахи опити за въвеждане на елементарен ред още дълго време явно ще бъдат минирани не само от корупцията, която за средния гражданин в България в момента е напълно приемлива стъпка за измъкване на собствения си задник, когато се нарушават правилата, но и от истеричните вопли, че всяка податка за въвеждане на правила и санкции при неспазването им, била комунизъм. Те и правилата за движение сигурно са комунизъм, да вземем да ги махнем. Ама ха, ще ми налага някой как да карам, що за посегателство върху свободата ми! Пък за горките дечица да не говорим - ще им пречи някой да изявяват своята уникална индивидуалност, няма да им позволяват да се бият и да пият в час, поведението ще им намаляват, що за диктатура!

Аз не знам да има демократична държава, в която в училищата да се толерира поведение, на което сме свидетели тук. И смятам хората, които се опълчват на опитите да се въведе елементарна дисциплина, за пряко отговорни за бъдещите жертви на престъпността и жертвите на пътя. Деца, които израстват научени, че могат да си правят каквото си искат, а налагането на дисциплина е посегателство върху правата им, продължават да си правят каквото си искат и да взимат каквото си поискат - на пътя и в живота - без да се съобразяват с никого.

Днес закусвах кисело мляко

Изумена съм от факта, че за втори път през последните няколко месеца зачитам дебат на тема дали е добре във форуми и блогове да се пишат някакви неща, с оглед на тяхната целесъобразност и дали били полезни на широка аудитория. Предния път беше за форумите, които не трябвало да ги има, защото не си спазвали темите, появявали се странични теми, информацията по същество - в зависимост от това каква е тамата на форума, се губела сред спам и не била полезна. Сега - за блоговете, които най-общо не били полезни,когато били лични, защото широката общественост не я интересувало какво авторите им са яли на закуска и какво направили котките им. Не са полезни, един вид, такива блогове. Той интернетът е измислен, за да бъде полезен като предлага систематизирана информация. Който смее да си пише някакви лични работи, вместо да дава Систематизирана Информация и Повдига Обществен Дебат, ако обича да заминава където му е мястото в MySpace и прочие места за лични дневничета и снимки на роднини, ама ха, по форуми и блогове ще пише да създава, представете си, шум в интернет.

Искам да спра дотук и да изневеря на себе си, като вместо аргументирано, рационално, по един, така, полезен и повдигащ обществен дебат начин да пратя пропагандаторите на полезността където им е мястото, да им посветя следващата част от този пост.

Днес закусвах кисело мляко. По принцип закусвам кисело мляко от няколко месеца насам, за разлика от преди, когато не закусвах кисело мляко, а мюсли със сок от кайсия. На обяд пък ядох пиле и салата снежанка, като отстраних панировката, тъй като е вредна. Това от пилето, не от салатата снежанка. След това следобед в офиса колегите си направиха пуканки и аз изядох една шепа, като също така изядох и един бонбон. Много интересен - нещо като бонбон с мюсли, поради което, впрочем, беше леко неприятен. Предстои ми да вечерям, вероятно пак пиле. Много е отегчително да се яде пиле, всъщност. Има един характерен... пилешки вкус. В момента обаче пия кола, като сериозно обмислям възможността да си направя чай. След това ще поиграя малко на компютърната игра, която играя в момента, ще почета и ще си лягам. Лека нощ!

Специализацията е за насекомите

С един приятел заформяме традиция да правим паралелни преводи и новият ни опит е върху известния цитат от Хайнлайн (нищо, че го има преведен, ние сме ентусиасти. Между другото, някой ако има "официалната" версия, моля да я пусне)

Ето оригинала:

A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects.

Robert A. Heinlein


И двете версии:

ГП:

Едно човешко същество трябва да бъде способно да смени пелени, да планира нашествие, да заколи прасе, да насочи кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да осчетоводи сметките, да построи стена, да намести счупено, да утеши умиращия, да получава заповеди, да дава заповеди, да сътрудничи, да действа самостоятелно, да реши уравнение, да анализира нов проблем, да нахвърли тор, да програмира компютър, да сготви вкусно ястие, да се бие добре, да умре с чест.
Специализацията е за насекомите.

Робърт А. Хайнлайн

------

ИК:

Един човек трябва да може да преповие бебе, да планира нашествие в чужда страна, да заколи прасе, да управлява кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да направи счетоводен баланс, да построи стена, да намести кост, да даде утеха на умиращ, да се подчинява на заповеди, да дава заповеди, да работи с хора, да действа самостоятелно, да решава уравнения, да анализира нов проблем, да разхвърля тор, да напише компютърна програма,да сготви вкусно ядене, да се бие добре, да умре достойно. Специализацията е за насекомите.

Робърт А. Хайнлайн

Гласуване на 16?

От известно време следя един може би недостатъчно популярен дебат относно това дали да се свали възрастовата граница за активното право на глас (правото да гласуваш на избори) от 18 на 16 г.

До онзи ден бях доста твърд привърженик на идеята, със следните основни аргументи:

1) Много висок дял на пенсионерите сред гласоподавателите; много висока избирателна активност сред пенсионерите – това „изкривява извадката”, прави ги свръхпредставени, изкривява представителството на интересите в политиката. Свалянето на възрастта за гласуване би коригирало отчасти това съотношение;
2) Има акселерация;
3) Даването на право на глас потенциално може да насърчи младите хора да проявяват повече интерес към проблемите на обществото и решаването им.

Oнзи ден си промених становището след разговор с няколко приятели (на възраст 18-20 години), които категорично смятаха, че идеята не е добра. Основният аргумент, който изтъкнаха първоначално, беше, че хората между 16 и 18 години по-лесно се манипулират и така биха се създали предпоставки всякакви популистки платформи по-лесно да се добират до властта. С този аргумент аз все още не съм съгласна, най-вече защото лесната манипулируемост сама по себе си не може да бъде критерий за това дали да имаш право на глас. Ако е така, трябва да въведем поредица от социални и икономически критерии (например финансова независимост, наличие на алтернативи за намиране на работа и т.н.), както и изпити за интелектуален капацитет и обща култура, което очевидно не е оферта. Като цяло не отричам, че манипулируемостта зависи от възрастта, но има други фактори, които влияят не по-малко, и да се тръгне по тази линия е хем неиздържано логически, хем опасно.

От друга страна е вярно, че 16-18 годишните по-често са част от неформални групи – напр. футболните агитки, които наистина им упражняват подобно влияние, и те му се поддават. Това обаче не може да бъде аргумент само за 16-18 годишните, защото в агитките има много хора 18+, които също гласуват под такова въздействие.

Като продължихме обаче, от разнищването на темата за лесната манипулируемост, стигнахме до там, щото аз приех, че наистина няма основания да се смята, че снижаването на възрастовата граница за гласуване е необходимо и полезно. В интерес на истината, става дума за вариация на същата тема, но с акцент не върху това, че определена група не трябва да гласува, защото някой я е дефинирал като лесно манипулируема, а върху това, че конкретната група 16-18 годишни младежи не е по-готова за тази отговорност, отколкото е била преди.

Групата на 16-18 годишните младежи не е готова за такава отговорност изключително поради липсата на адекватен социален опит, който няма отношение към по-ранното сексуално съзряване и другите по-видими проявления на акселерацията, с което се отхвърля аргумент номер 2. Липсата на адекватен социален опит се изразява в недостатъчната застъпеност на интереси, които се „квалифицират” да бъдат представени в политиката. Това са интереси, свързани с отделянето от родителите във финансово и жилищно отношение, намиране на работа, създаване на собствено семейство, евентуално висше образование – основни теми на икономическата и социалната политика. Границата за придобиването на такава адекваност, един вид гражданска компетентност, е завършването на училище. (Сега в момента докато пиша обаче се сещам, че много повече хора приключват с училище след 8 клас, но доколкото пълнолетието е на 18, ти пак си по-зависим/несамостоятелен в една или друга степен). Докато ходиш на училище и ти дават пари, ти имаш неадекватно подреждане на приоритетите – един вид повече се вълнуваш дали е ОК да участва мюсюлманка в Биг Брадър примерно, отколкото какво ще стори партията, която е „за” или „против” участието на мюсюлманка в ББ с образователната система (въпреки че си пряко засегнат). И също така прекалено много се вълнуваш от себе си и от нещата, които се разполагат в сферата на личния ти живот, но все още не си напълно способен да ги отграничиш.

Това в голяа степен отговоря и на аргумент 3 от посочените аргументи „за”.

Аргумент 1 поначало е уязвим, защото понамирисва на социално инженерство и манипулиране на целия процес. Въпреки това, би могло да се спори, че е приемлива намеса да се балансират интересите на пенсионерите с тези на работещите. За това обаче групата на 16-18 годишните със сигурност не ни върши работа.

Все още мисля, че може би е добре да балансираме интересите не само в чисто икономическо, но и в психологическо отношение – групата на пенсионерите е консервативна и закостеняла и т.н. За целта обаче би било по-уместно да се действа в посока увеличаване на активността на 18-30 или 18-20 конкретно, отколкото даване на глас на 16-18. Ако 18-20 имат ниска активност, какво остава за тези на 16-18 и защо да се главоболим (освен заради простото математическо последствие, че в по-голямата група на всички избиратели пенсионерите ще тежат малко по-малко).

Последното ме кара да взема да се разтърся за данните и да видя, дали наистина добавянето на 16-18 ще има реално съществен ефект върху намаляването на тежестта на дела на пенсионерите. Честно казано обаче, на прима виста ме съмнява, че тези хора са достатъчно на брой на фона на грамадната група на пенсионерите.

Още нещо – доколко поначало е смислено да се разглежда проблемът за възрастовата граница за гласуване извън контекста на възрастовата граница на пълнолетието като цяло. Да не ти дават книжка, а ти дават да гласуваш – хм... Да не ти продават алкохол – т.е. да не ти се доверяват какво може да сториш със себе си, а да ти дават да гласуваш – т.е. да решаваш какво да сториш с цяла държава – хм... Интересна е информацията, която един от приятелите сподели по време на разговора – в ЕС имало инициатива за „разделяне” на пълнолението – книжка и бира на 16, други неща на 18 и т.н. – не съм в течение и е любопитно да се провери за како става въпрос.

И накрая, тъй като това не са неща, които се рашават веднъж и во веки веков, а може да се променят, което трябва да стане достатъчно аргументирано, би ми било интересно да има изследване след самите 16-18 годишни – те как ги виждат тези неща,колко от тях биха гласували и кои аргументи биха били в най-голяма степен определящи за техния избор на предпочитан кандидат, партийна листа или платформа (доколкото правят разлика между тях). Може би заинтересовани от темата организации биха могли да поръчат такова изследване.

Три книги

Била съм предизвикана от Хейзъл, а пък да не разбера, защото не чета внимателно, това е ужасно. Все пак по-добре късно.

И така,

- трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочела...

Това сега ще ми е трудно, защото книгите общо взето ги купувам по-рядко, но накуп по много, чета ги по няколко едновременно и искам да препрочета почти всички. Но ще измисля нещо.

1) Трите последни прочетени книги.

Ще си позволя да направя селекция с оглед на това, че наистина ги чета паралелно и не мога да се сетя хронологически коя преди коя съм свършила, а за някои искам да кажа повече, отколкото за други. Всъщност, нарушението, което ще направя е, че ще пропусна Хари Потър, защото него си го чета продължително и няма какво да ви го препоръчвам, а и ми е в по-различна парадигма от този разговор.

1.1. Турски гамбит, Борис Акунин. Невероятно приятна книга, изключително елегантно чувство за хумор, искам да прочета още от книгите за Фандорин. По-късно довечера ще пусна един цитат, ама в отделен пост, и без това исках да го пускам тук.

1.2. Хрониките за Нарния (ще ги таксувам за 7 в 1 :)). Ох, не знам. Абе не ми харесаха особено, плоски ми бяха и на Луис му е избягало характерното чувство за хумор и способността да пише в притчи, които ми допадат в другите му книги. Не знам дали е защото се е мъчил да "пише за деца".

1.3. Сборник разкази на Хемингуей. За някои от тях също исках да пиша отделно (не им помня имената). Освен Хемингуей, само Маркес е бил способен да ме потресе с разказ така, че като го свърша пет минути да гледам в една точка и да не знам къде се намирам. Освен това и двамата са способни да предизвикат в ума ми образи. Аз поначало съм безкрайно анти-визуална личност и никога нищо, написано на хартия, не ме кара да си представям нещата как изглеждат. Тези двамата в някои случаи успяват. Сюжети и образи няма да коментирам. Едно отклонение пак, доколкото едва ли може да мине за препоръка с оглед , че сигурно всички освен мен са я прочели много по-отдавна - същото нещо постигна и "Портретът на Дориан Грей", който свърших преди това. Като се има предвид, че изобщо не обичам да чета класическа художествена литература и имам предразсъдъци към нея, е изумително колко ме втрещи и ми хареса.

2) Трите последни закупени книги

2.1. Чупливи неща, Нийл Гемън. Купих си я от една бензиностанция, защото бях на път, а стана ясно, че Турския гамбит ще го свърша бързо и няма да има какво да чета във влака на връщане. Предговорът ми беше по-интересен от повечето неща, до които стигнах по-натам в книгата. Разказът по Холмс ми хареса, но ми достави по-скоро интелектуално удоволствие с начина, по който е успял да се справи с преизвикателството да го напише, отколкото да ме грабне. После четох още натам, но този човек просто не може да срещне отзвук в душата ми. Не съм я дочела още книгата.

2.2. и 2.3. Не мога да отговоря, купих над 20 книги накуп преди Коледа, сред тях последните три прочетени по т. 1 сред тях.

3) Три книги, които бих препрочела

3.1. Властелинът на пръстените. Препрочитала съм я няколко пъти и пак ще я препрочитам, като ми дойде муза.

3.2. Дипломацията, Хенри Кисинджър. Най-хубавата и смислена от това, което е избълвал.

3.3. Сътворението, Гор Видал. Най-хубавата книга за смисъла на живота.

Предполагам излишно е да казвам, че последните две може да варират, ако ме питате пак по друго време :)

Искам да разчупя стандартния блог кръг и да предизвикам новото поколение, в лицето на Петър и Петър, които, които пишат по-рядко и от мен, но за сметка на това много по-отскоро и мисля, че им трябва малко наритване и да си размърдат мозъците, а също и Мордред, който не обича хартиени книги, но за когото съм сигурна, че има какво да препоръча и бих искала да се възползвам, въпреки че в момента, разбираемо, има други приоритети. Трябва и да им кажа.

Найлоновите торбички

Бойко Борисов бил най-лошият кмет, София никога не е била по-мръсна, навсякъде имало найлонови торбички.

С Бойко Борисов не ми се занимава в момента, София си е точно толкова мръсна, колкото беше преди 1, 2, 3, 4, 5 години и найлоновите торбички, както и шишетата от минерална вода, наистина са навсякъде.

То че никой не ги чисти от навсякъде едно на ръка, но мога ли да запитам защо поначало са там? Бойко Борисов ще да ги е хвърлил.