В крак с времето

Много ме радва това, което стана с паметника на Съветската армия.
Защото показва, че има пак някакви млади хора, които:
- не спят;
- имат смелостта да нарушат закона, не за да се облагодетелстват или защото са се напили, а защото искат да кажат нещо; с това, което казват, карат и другите да се събудят и да казват неща;
- имат нивото, което им позволява да са ми интересни и, ако имам възможност, да обсъждам с тях. Независимо дали споделям вижданията им или не.

За разлика от ето тези пичове:



Прочее, сред онези, провокираните да казват неща, ми се очертаха няколко групи.

Първо, една не особено многобройна група, приветстваща деянието, защото... било шарено. Горе-долу май същите хора писаха, че се кефят на гей парада, поради причината, че е шарен. Като човек, който се занимава с ролеви игри, споделям в голяма степен, че е хубаво да задържим нещо детско в себе си. Има обаче върхове на наивизма и липсата на чувство за контекст в реалността, които просто ме плашат.

Второ, има такива, които не се кефят, бидейки, как да ги нарека политически коректно... ощетени откъм разбирането на понятието за ирония. С тона на възмутени майки, каквито, съдейки по коментарите, част от тях наистина са, те споделят убеждението си, че става дума за деца, които обществото е възпитало напоследък в грешни ценности. Те са напълно убедени, че авторите наистина се радват на американските супер герои и с действието си искат да ги пропагандират; че наистина вярват, че клоунът на Макдоналдс е по-голям герой от съветския войн. Тази група преди ме плашеше също. Вече не, свикнах. И от личен, горчив опит научих, че малко по-сложните неща много често остават неразбрани. Честно казано, не бих се учудила, ако художникът дори е искрен поклонник на Съветската армия и изобщо, русофил. Огорчен именно от факта, че новото време, с което трябва да сме в крак, ни подменя героите - вместо реалните мъже и жени, които са били готови да умрат и са умирали, бранейки нещо, ние се радваме на Дядо Коледа и на измислените герои, защото истински вече няма. Това наистина е много, много тъжно. И ако не беше "вандализмът" на незнайния графитаджия, колко от нас колко често се сещат за тези неща?

Частен случай са смятащите, че художникът е комплексар. Аз лично не мисля, че някой, който има уменията да направи това, има нужда да е комплексар и чак толкова да се изтъква, ама пък знае ли човек - те тези обществено активните всичките са комплексари като се замислиш - искат да се изтъкват и да привличат внимение. А пък някой беше написал, че най-жалкото било, че паметникът бил надраскан от разхайтен младеж, дето се бил напил и напушил и като нямал какво да прави, внезапно му хрумнало. Ей така му хрумнало и за десет минути го измислил и го нарисувал, докато е пиян на мотика. Но пък откъде да знам... може да са прави - той и Гоген на Таити горе долу така е правил - напие се, няма какво да прави и вземе, че нарисува някоя таитянка, гола на всичкото отгоре - възмутително просто.

Което повдига въпроса има ли талант художникът/ците на паметника и талантът му оправдава ли постъпката му. Не смятам, че нормален, мислеш и неафектиран човек би дал различни отговори от "да" на първия въпрос и "не" на втория. Повреждането на публична собственост, рарушението на закона си е такова, факт. Талантът и гражданската позиция, дори да е права и справедлива, не променят факта. По тази точка съм съгласна с противниците и клеймителите. Ако бях съдия, който трябва да реши, бих ги осъдила на десет дни обществено полезен труд. Защото нарушенията трябва да се наказват. Обществено полезният труд щеше да се състои в това да нарисуват няколко забравени от бога подлези и стени - олицетворение на мизерията.

Паметниците не бива да се оскверняват. Как бихме се почувствали, ако някой шаржира паметника на Левски? Да, не бива да се оскверняват паметниците. Но категорично отхвърлям аналогията. Васил Левски е конкретен български герой, умрял на българска земя за България. Съветската армия не е български герой и от значителна част от българите се смята за окупационна. Спорен е въпросът за самата основателност на наличието на такъв паметник. Някой беше написал, че съветските войници най искрено са умирали "за родину и за Сталину". На мен тази широкоразпространена сред хората, цитиращи руски неща падежна форма - "за Сталину", не ми е известна. Но армията, която е умирала "за Сталина", няма място за мен в пантеона на българските герои. Съжалявам.

Но да, има построен паметник, а паметниците не бива да се събарят. И да, не съм забравила какво написах по-горе - уважавам загиналите, дори да не им споделям идеите, така че не е хубаво да им се оскверняват паметниците. Ужасно е, че вандалът Евгений Бакърджиев се ползва с толкова популярност заради вандалската си постъпка. И във вандализъм обвинен той не беше.

А неговият вандализъм беше много по-страшен. Той унищожи нещо безвъзвратно. Паметника го изчистиха, лесно, през нощта, тайно, защото чули, че някакви хора щели да се събират в защита на това графитът да остане. Плаши ме, когато онези, дето твърдят и би следвало да се водят от "добрите", действат като "вандалите", които заклеймяват - на тъмно и без да имат доблестта да защитят позицията си, която има всички основания, и те самите го вярват, да е правилна, справедлива и морална.

И още нещо - помните снимката от по-горе, нали? Ей сега като се прибирах я направих с телефона си. Ако не, върнете се и я вижте пак. Имам и още една:



Много хора питаха как става така, че паметникът на Съветската армия беше изчистен почти светкавично, а репресивният апарат на държавата - мобилизиран за намиране на вандала и хулигана. А малоумните, нецензурни и грозни драсканици на почитатели на футбола си стоят от месеци, футболните хулигани всички ги знаят кои са и кой чупи тролеите след мач. Действия и последици - няма. Версии защо се получава така - много. В тази тема сега изобщо не ми се навлиза.