Три книги

Била съм предизвикана от Хейзъл, а пък да не разбера, защото не чета внимателно, това е ужасно. Все пак по-добре късно.

И така,

- трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочела...

Това сега ще ми е трудно, защото книгите общо взето ги купувам по-рядко, но накуп по много, чета ги по няколко едновременно и искам да препрочета почти всички. Но ще измисля нещо.

1) Трите последни прочетени книги.

Ще си позволя да направя селекция с оглед на това, че наистина ги чета паралелно и не мога да се сетя хронологически коя преди коя съм свършила, а за някои искам да кажа повече, отколкото за други. Всъщност, нарушението, което ще направя е, че ще пропусна Хари Потър, защото него си го чета продължително и няма какво да ви го препоръчвам, а и ми е в по-различна парадигма от този разговор.

1.1. Турски гамбит, Борис Акунин. Невероятно приятна книга, изключително елегантно чувство за хумор, искам да прочета още от книгите за Фандорин. По-късно довечера ще пусна един цитат, ама в отделен пост, и без това исках да го пускам тук.

1.2. Хрониките за Нарния (ще ги таксувам за 7 в 1 :)). Ох, не знам. Абе не ми харесаха особено, плоски ми бяха и на Луис му е избягало характерното чувство за хумор и способността да пише в притчи, които ми допадат в другите му книги. Не знам дали е защото се е мъчил да "пише за деца".

1.3. Сборник разкази на Хемингуей. За някои от тях също исках да пиша отделно (не им помня имената). Освен Хемингуей, само Маркес е бил способен да ме потресе с разказ така, че като го свърша пет минути да гледам в една точка и да не знам къде се намирам. Освен това и двамата са способни да предизвикат в ума ми образи. Аз поначало съм безкрайно анти-визуална личност и никога нищо, написано на хартия, не ме кара да си представям нещата как изглеждат. Тези двамата в някои случаи успяват. Сюжети и образи няма да коментирам. Едно отклонение пак, доколкото едва ли може да мине за препоръка с оглед , че сигурно всички освен мен са я прочели много по-отдавна - същото нещо постигна и "Портретът на Дориан Грей", който свърших преди това. Като се има предвид, че изобщо не обичам да чета класическа художествена литература и имам предразсъдъци към нея, е изумително колко ме втрещи и ми хареса.

2) Трите последни закупени книги

2.1. Чупливи неща, Нийл Гемън. Купих си я от една бензиностанция, защото бях на път, а стана ясно, че Турския гамбит ще го свърша бързо и няма да има какво да чета във влака на връщане. Предговорът ми беше по-интересен от повечето неща, до които стигнах по-натам в книгата. Разказът по Холмс ми хареса, но ми достави по-скоро интелектуално удоволствие с начина, по който е успял да се справи с преизвикателството да го напише, отколкото да ме грабне. После четох още натам, но този човек просто не може да срещне отзвук в душата ми. Не съм я дочела още книгата.

2.2. и 2.3. Не мога да отговоря, купих над 20 книги накуп преди Коледа, сред тях последните три прочетени по т. 1 сред тях.

3) Три книги, които бих препрочела

3.1. Властелинът на пръстените. Препрочитала съм я няколко пъти и пак ще я препрочитам, като ми дойде муза.

3.2. Дипломацията, Хенри Кисинджър. Най-хубавата и смислена от това, което е избълвал.

3.3. Сътворението, Гор Видал. Най-хубавата книга за смисъла на живота.

Предполагам излишно е да казвам, че последните две може да варират, ако ме питате пак по друго време :)

Искам да разчупя стандартния блог кръг и да предизвикам новото поколение, в лицето на Петър и Петър, които, които пишат по-рядко и от мен, но за сметка на това много по-отскоро и мисля, че им трябва малко наритване и да си размърдат мозъците, а също и Мордред, който не обича хартиени книги, но за когото съм сигурна, че има какво да препоръча и бих искала да се възползвам, въпреки че в момента, разбираемо, има други приоритети. Трябва и да им кажа.

Найлоновите торбички

Бойко Борисов бил най-лошият кмет, София никога не е била по-мръсна, навсякъде имало найлонови торбички.

С Бойко Борисов не ми се занимава в момента, София си е точно толкова мръсна, колкото беше преди 1, 2, 3, 4, 5 години и найлоновите торбички, както и шишетата от минерална вода, наистина са навсякъде.

То че никой не ги чисти от навсякъде едно на ръка, но мога ли да запитам защо поначало са там? Бойко Борисов ще да ги е хвърлил.

Бойкотът на интелектуалците

Исках да напиша за бойкота срещу Белла. Има четири неща, които интуитивно ме карат да мисля, че цялата работа е безумна, но все още обсъждам въпроса с приятели, за да си доизясня нещата за себе си. А пък току що научих, че освен срещу изданията на ВАЦ и Белла България, имало бойкот и срещу Нестле. Ха ха ха. Просто може да умре от смях човек. ВАЦ ги боли печатарската преса, а собственика на Белла - пушката, от бойкота. Нестле не знам какво ги боли - за пръв път чувам, че и срещу тях има бойкот; допускам, че или ползват нещо генно модифицирано, или правят опити с животни - горе долу това са двете теми, които най-често провокират склонните към подобни акции.

Отговорът обаче вече го получих от един от хората, с които обсъждам - това било изразяване на гражданска позиция и приличане на внимание към проблема. Браво. Сега може ли да си зададем въпроса за какво служи изразяването на гражданска позиция и привличането на внимание?

Служи, за да се постигне промяна. Да спре нещо лошо и/или да се въведе нещо по-добро. И съвсем не би трябвало да служи за удовлетворяване на собственото его или самоутешаване с чувство за превъзходство над простаците, дето четат 24 часа, печалбарите, дето не дават на незрящите да четат книги или извергите, които стрелят по мечки.

За жалост обаче интелектуалците винаги са имали по-голяма склонност към позьорството, отколкото към ефективността.

Шумните благотворителни акции под патронажа на президента, както и смс-кампаниите, които бойкотаджиите в мнозинството си презират, са сто пъти по-полезни от смешните им бойкоти.

Високите ценности не отменят необходимостта от ефективност и стремеж към достигане на взаимно-приемлив компромис. В контекста на съвместния ни живот в общество смисълът от ценностите е увеличаване на общото благо. Това почти винаги налага необходимостта от компромис. Компромис може да е мръсна дума за най-принципните, но отсъствието му в обществения живот води до нетолерантност, насилие, революции, диктатура и терор - ако най-принципните стават поне за чеп за зеле, и до едно голямо нищо, ако са просто интелектуалци.

Компромис или подобряване на ситуацията в посока, която да е приемлива и за двете страни в един конфликт, може да се постигне единствено когато има комуникация, разговор, преговори. Не може да се постигне по никакъв начин, когато каналите за комуникация са отрязани, както в случая, когато едната страна заяви, че несъмнено превъзхожда другата, вирне брадичка и тръшне вратата.

По-ефективно би било да удари опонента по носа, вместо да вири своя, но сега си представете, че само подскача около него и се заканва, а накрая го удря с балон, пълен с вода. Така и с бойкотите, на които сме свидетели.

Когато се обърнах към заинтересованите в казуса с Труд с предложение да се направи опит за въздействие чрез лобиране за тяхната позиция, получих един поетичен и общо взето сърцераздирателен отказ. Разбирам горчивината и щях да я изпитвам също със сигурност, но ефектът от отказа (дали защото вече не е имало сили за действие или от принципни съображения против лобирането примерно) е, че сега има "бойкот" - няколко десетки души (нека да са няколкостотин, макар че се съмнявам) не си купуват, разбирате ли, Труд и 24 часа - хора, дето и без това повечето не са си ги купували и нямаше да си ги купуват, защото въобще не четат такива вестници и не са им целева аудитория. Ами смешно е.

От бойкота има смисъл, когато е масов. Когато искаш да унищожиш този, с когото си решил да не преговаряш. Общественото внимание няма да го привлечеш като ставаш смешен, еле пък когато за тебе са разбрали няколко десетки души, които взаимно си четат блоговете и си правят комплименти колко са активни и достойни.

Същото е с последния митинг срещу "следенето в интернет". Ами не се правят митинги за интелектуалски каузи, защото интелектуалците не ходят по митинги. Така само се дискредитира каузата, защото на митинга са отишли една шепа хора - ерго проблемът не е обществено значим, ще кажат управляващите. Митинг в подкрепа на свободния софтуер - олеле майко. Интелектуалците действат с интелектуални методи - подписки, пресконференции и най-вече лобиране. Работата им е да обясняват на журналистите, на политиците, ако щете само на хората от антуражния си кръг. Това им е призванието и те имат капацитета да го направят, с което ще са по-полезни на обществото, отколкото с митинги и бойкоти. Те обаче автоматично си затварят вратата към тези ефективни методи като тръгват директно на конфликт, в който не могат да спечелят. Когато заявиш, че бойкотираш някого, той няма да говори с тебе. Ще се промени ли поведението на собственика на Белла или политиката на Нестле, когато някой започне категоричен конфликт с тях? Напротив, позицията им ще се втвърди още повече. Колко души написаха писма до Бела, до медиите или говориха с журналисти?

Предвкусвам просто един от отговорите на последното - със или без въведението "тука сме в България" (и) "от това няма полза". О, как ще триумфирам, че все пак стигаме до въпроса за ползата. И каква по-точно е ползата от "бойкота"? Със сигурност ще има повече полза от повече писма, отколкото от повече хора, които декларират, че няма да си купят кори за баница, ама те и без това не са си купували, щото нали, баницата е джънк фууд.

България е член на Европейския съюз

Не е новина? Ами може и да не е, но на много хора изглежда трябва да им се повтаря, докато си го набият в дебелите канчета. От вчера слушам и чета неща от рода на: "Европа дали ще ни даде", "Европа да ни контролира", "В Европа може и да е така, но тук е България".

Членството в Европейския съюз трябва да се мисли със самоидентификация. Докато не започнем да възприемаме държавата си като член на ЕС, няма как като граждани да започнем да действаме като гражданите там и да постигнем това, което е постигнато там. Да, има корупция. И в ЕС има, но е много по-малко, защото търпимостта към нея е много по-малка. ЕС НЕ ни контролира като външен фактор, а институциите на ЕС, на които това им е задача, контролират правителствата на всяка държава членка.

Снощи така и не ме разбраха, докато се опитвах да обясня, че с младежки проекти не се кандидатства в Брюксел, а в България, защото България е страна членка на ЕС. Сякаш от самото страна членка се стряскаха и не им се вярваше. Знам какъв ще бъде първият коментар - не се чувстват като граждани на страна членка, защото условията не са като в страна членка. Да, ама връзката е обратна.

Имало един манастир, където отивали безнадеждно болни и обезкуражени хора. Лечението се състояло в следното. Монасите им давали да вършат все по-тежка работа, а те трябвало непрекъснато да са усмихнати. Насила, не насила, все тая. Винаги имало скрити монаси, които дебнели дали всеки се усмихва през цялото време. Който наруши правилото, му се налагали наказания. Успеваемостта в лечението на на привидно безнадеждни случаи била неимоверно висока.

Опитайте и вие един ден да вървите изправени и усмихнати. Насила или не - все тая. Мислете само за това и се поправяйте веднага щом усмивката изчезне или раменете увиснат. Изпитано е.

И така, десет, затваряте очите си, девет, осем... вие сте гражданин на държава членка на ЕС.. три две едно. Катаджия ви иска подкуп? На вас, един гражданин на държава член на ЕС?! Вие искате да дадете подкуп, за да не ви глобят? Вие, един гражданин на държава членка на ЕС?! Около блока ви е кочина? В една държава членка на ЕС?!

Поле за действие на феминистите

Това е от Програмата за развитие на селските райони, която е доспъна ето тук
Данните, на които се основава долното, са от 2004 г.

В селските райони коефициентът на заетост при жените е с 9-10 процента по-нисък, отколкото при мъжете като се приближава до средното за страната. Разликите между половете при коефициента на икономическа активност варират в отделните райони в зависимост от състоянието на пазара на труда.

Качеството на работните места за жени се влошава, а работното време нараства, особено в отдалечените райони и селата. Широко разпространени са стопанствата с производство за собствена консумация и полу-пазарните стопанства, което води до нарастване на дела на жените, заети като неплатени семейни работници и свързаното с това дълго работно време ри ложи условия на труд. В селските райони, където икономиката е в стагнация, мъжете са заети на сезонни работни места извън селските общини, докато жените се грижат за семейството и стопанството за собствена консумация. Нараства и делът на жените, заети на ниско платена работа в предприятия от шивашката и кожарската промишленост. Във всички селски райони жените поемат основната грижа за домашните градини в допълнение към заетостта им в икономиката.

Drama Queen

Вчера или оня ден по телевизора даваха за една дама, която в момента живее в Англия ("Другата България" ще да е било). Въпросната дама е заминала за Щатите малко след началото на прехода, там е завършила магистратура ("мастърс", както се изрази дикторът) по или свързана с журналистика, там работила за някаква организация за правата на човека и после пропуснах как се озовала да живее в Англия, но в Лондон много й харесвало, само там можела да се наспи, защото се чувствала спокойно. Занимава се с това да отразява/коментира? военни конфликти и по-специално това, колко много страдат от войните жените (! - мъжете са разбира се войнолюбците, които разпалват войни с цел да завладеят повече земя и да има повече жени за изнасилване). Освен това на няколко пъти са й предлагали постове в българската администрация, но тя отказвала. Дотук всичко беше чудесно (наистина - напълно мога да понеса и жените, дето стадат повече от мъжете като има война, и това че не иска да работи за администрацията (аз да не би да работя за администрацията) - обяснявам в случай, че по-натам решите да ме обвините в предразсъдъци). Та слушах аз с половин ухо, докато не я чух да заяви, че тя явно правилно била направила, като отказала на администрацията. На заден фон в съзнанието ми бързо преминаха възможните причини, който ей сега ще изтъкне (не й се работи за администрацията, администрацията е корумпирана, нейният дом е в Англия, нейното призвание е друго (за жените и войните нали там да се бори), в България не е ок). Последното се оказа вярното, но забележете как го каза. В България било страшно, имало масово обедняване, приятелите й работели на по две-три (-четири-пет?) работи, за да си докарват доход и имало "мафиози".

Значи, ако в България е страшно, аз не знам просто какво ще правим с жените и войните. Жената е била в Афганистан и на други места, където наистина има войни, затова наистина ме изуми най-искрено. (Впрочем, съжалявам, но не й запомних името, затова й викам жената или дамата, а не за да иронизирам точно по този начин, а пък няма сега да ходя да го търся.) Стандартът на живот че е нисък, нисък е, но това не знам на кого би му хрумнало да го оспорва, нито пък е новина. Това, че темповете на покачване са бавни, а трябва и могат да бъдат по-високи - също. Масово обедняване обаче през последните няколко години съвсем няма и всички икономически показатели го сочат. Виж това да има чувство за обедняване и неудовлетвореност от стандарта в сравнение с другите страни от ЕС - това е друго нещо.

Сега, винаги съм била скептична по отношение на приказките за работене на повече работи, особено така като се изръси на едро "две-три". Те така се работят работите. Ако някой работи някъде половин ден, много ясно, че ако иска повече пари, ще работи и още нещо, тука драма не виждам. С фрилансърите изобщо няма да коментирам, там е нелепо да се говори за това колко "работи" имат. Ако си счетоводител и работиш много фирми, това е една работа. Ако си чистач и чистиш много офиси/къщи, това е една работа. Единствените случаи, за които може да се приеме твърдението за вярно, са хора, които работят някъде на пълен работен ден, а отделно от това, вечер, нощем, в събота и неделя, работят допълнително фриланс/на парче. И така - имаме хора, с повече от една "работа", всяка от които е не непълна заетост, имаме хора фрилансъри, които работят умерено или страшно много (опитът от собствения ми антуражен кръг показва, че при повечето от тях това е на периоди, които се редуват), имаме хора, които работят допълнително (например знам един учител, който работи на непълно време в супермаркет). Хора с три работи не знам как може да има. Истина е, че стандартът и качеството на живот в България са ниски, че за да имаш доход, съизмерим с този на човек от стара страна членка, трябва да работиш несъизмеримо повече от него, което автоматично сваля качеството на живота, но твърдението "приятелите ми работят по две-три работи, за да си докарват доход" е драма.

По този повод се сещам за една друга дама, която е пенсионер вече и работи толкова много, че доходите и са неизмерими за пенсионер не, ами за повечето хора на нашите години, които работят квалифицирана работа в София. Тя има "дете", което отдавна се издържа само в неговото си семейство и е ок. Не знам какво точно смята да прави с тези пари, но подозирам, че ще идат всичките за доктори, защото такъв стрес си е докарала, че представа си нямате. Тъй че някои хора сами си правят драми за доходите, дори когато не става въпрос за това да си осигурят нормален стандарт.

И последно, в България има "мафиози", страшно си е. Дори да приемем войните и жените като краен случай, аз не знам как се живее спокойо в Лондон и в Щатите, където има тероризъм, а и "мафиози" също се намират, както и места, където не бива да ходиш или хора, които се стрелят по улиците.

С една дума - драма.

Какво искам да кажа - очевидно жената изказва преувеличено, "драматично" мнение, което се основава на верни факти. Е, сефте. Ама точно защото не е сефте. Това е продължение на темата за мрънкането и за мазохистичното усещане за живот в перманентна криза, за който писах преди един пост. Не знам какво да кажа вече като аргумент. Няма ли да престанете...?

Предразсъдък срещу предразсъдъците

Ето пак прочетох на едно място колко са лоши предразсъдъците и как трябва да бъдат изкоренени. Напълно вярно! Това са едни лоши стереотипи, които ни се насаждат и ни пречат да прозрем Истината! Която Истина, очевидно, е нещо напълно ново и непознато за миналите поколения, както и за мнозинството около нас - поколения и милиони тънещи в заблуда и невежество!

Стоп! Какво беше това? Да, струва ми се, че това е предразсъдък.

Предразсъдъците всъщност са сред най-пострадалите жертви на стереотипизацията - те винаги са лоши, назадничави, неверни и вредни.

Вслушвайки се в призивите за борба за изкоеняването им, пускам отново този откъс. Ще го пусна от къщи на български, защото Бърк не е от най-предразплогащите четящите в оригинал потребители автори.

YOU see, Sir, that in this enlightened age I am bold enough to confess that we are generally men of untaught feelings, that, instead of casting away all our old prejudices, we cherish them to a very considerable degree, and, to take more shame to ourselves, we cherish them because they are prejudices; and the longer they have lasted and the more generally they have prevailed, the more we cherish them. We are afraid to put men to live and trade each on his own private stock of reason, because we suspect that this stock in each man is small, and that the individuals would do better to avail themselves of the general bank and capital of nations and of ages. Many of our men of speculation, instead of exploding general prejudices, employ their sagacity to discover the latent wisdom which prevails in them. If they find what they seek, and they seldom fail, they think it more wise to continue the prejudice, with the reason involved, than to cast away the coat of prejudice and to leave nothing but the naked reason; because prejudice, with its reason, has a motive to give action to that reason, and an affection which will give it permanence. Prejudice is of ready application in the emergency; it previously engages the mind in a steady course of wisdom and virtue and does not leave the man hesitating in the moment of decision skeptical, puzzled, and unresolved. Prejudice renders a man's virtue his habit, and not a series of unconnected acts. Through just prejudice, his duty becomes a part of his nature.

Edmund Burke, 18^th century