От известно време следя един може би недостатъчно популярен дебат относно това дали да се свали възрастовата граница за активното право на глас (правото да гласуваш на избори) от 18 на 16 г.
До онзи ден бях доста твърд привърженик на идеята, със следните основни аргументи:
1) Много висок дял на пенсионерите сред гласоподавателите; много висока избирателна активност сред пенсионерите – това „изкривява извадката”, прави ги свръхпредставени, изкривява представителството на интересите в политиката. Свалянето на възрастта за гласуване би коригирало отчасти това съотношение;
2) Има акселерация;
3) Даването на право на глас потенциално може да насърчи младите хора да проявяват повече интерес към проблемите на обществото и решаването им.
Oнзи ден си промених становището след разговор с няколко приятели (на възраст 18-20 години), които категорично смятаха, че идеята не е добра. Основният аргумент, който изтъкнаха първоначално, беше, че хората между 16 и 18 години по-лесно се манипулират и така биха се създали предпоставки всякакви популистки платформи по-лесно да се добират до властта. С този аргумент аз все още не съм съгласна, най-вече защото лесната манипулируемост сама по себе си не може да бъде критерий за това дали да имаш право на глас. Ако е така, трябва да въведем поредица от социални и икономически критерии (например финансова независимост, наличие на алтернативи за намиране на работа и т.н.), както и изпити за интелектуален капацитет и обща култура, което очевидно не е оферта. Като цяло не отричам, че манипулируемостта зависи от възрастта, но има други фактори, които влияят не по-малко, и да се тръгне по тази линия е хем неиздържано логически, хем опасно.
От друга страна е вярно, че 16-18 годишните по-често са част от неформални групи – напр. футболните агитки, които наистина им упражняват подобно влияние, и те му се поддават. Това обаче не може да бъде аргумент само за 16-18 годишните, защото в агитките има много хора 18+, които също гласуват под такова въздействие.
Като продължихме обаче, от разнищването на темата за лесната манипулируемост, стигнахме до там, щото аз приех, че наистина няма основания да се смята, че снижаването на възрастовата граница за гласуване е необходимо и полезно. В интерес на истината, става дума за вариация на същата тема, но с акцент не върху това, че определена група не трябва да гласува, защото някой я е дефинирал като лесно манипулируема, а върху това, че конкретната група 16-18 годишни младежи не е по-готова за тази отговорност, отколкото е била преди.
Групата на 16-18 годишните младежи не е готова за такава отговорност изключително поради липсата на адекватен социален опит, който няма отношение към по-ранното сексуално съзряване и другите по-видими проявления на акселерацията, с което се отхвърля аргумент номер 2. Липсата на адекватен социален опит се изразява в недостатъчната застъпеност на интереси, които се „квалифицират” да бъдат представени в политиката. Това са интереси, свързани с отделянето от родителите във финансово и жилищно отношение, намиране на работа, създаване на собствено семейство, евентуално висше образование – основни теми на икономическата и социалната политика. Границата за придобиването на такава адекваност, един вид гражданска компетентност, е завършването на училище. (Сега в момента докато пиша обаче се сещам, че много повече хора приключват с училище след 8 клас, но доколкото пълнолетието е на 18, ти пак си по-зависим/несамостоятелен в една или друга степен). Докато ходиш на училище и ти дават пари, ти имаш неадекватно подреждане на приоритетите – един вид повече се вълнуваш дали е ОК да участва мюсюлманка в Биг Брадър примерно, отколкото какво ще стори партията, която е „за” или „против” участието на мюсюлманка в ББ с образователната система (въпреки че си пряко засегнат). И също така прекалено много се вълнуваш от себе си и от нещата, които се разполагат в сферата на личния ти живот, но все още не си напълно способен да ги отграничиш.
Това в голяа степен отговоря и на аргумент 3 от посочените аргументи „за”.
Аргумент 1 поначало е уязвим, защото понамирисва на социално инженерство и манипулиране на целия процес. Въпреки това, би могло да се спори, че е приемлива намеса да се балансират интересите на пенсионерите с тези на работещите. За това обаче групата на 16-18 годишните със сигурност не ни върши работа.
Все още мисля, че може би е добре да балансираме интересите не само в чисто икономическо, но и в психологическо отношение – групата на пенсионерите е консервативна и закостеняла и т.н. За целта обаче би било по-уместно да се действа в посока увеличаване на активността на 18-30 или 18-20 конкретно, отколкото даване на глас на 16-18. Ако 18-20 имат ниска активност, какво остава за тези на 16-18 и защо да се главоболим (освен заради простото математическо последствие, че в по-голямата група на всички избиратели пенсионерите ще тежат малко по-малко).
Последното ме кара да взема да се разтърся за данните и да видя, дали наистина добавянето на 16-18 ще има реално съществен ефект върху намаляването на тежестта на дела на пенсионерите. Честно казано обаче, на прима виста ме съмнява, че тези хора са достатъчно на брой на фона на грамадната група на пенсионерите.
Още нещо – доколко поначало е смислено да се разглежда проблемът за възрастовата граница за гласуване извън контекста на възрастовата граница на пълнолетието като цяло. Да не ти дават книжка, а ти дават да гласуваш – хм... Да не ти продават алкохол – т.е. да не ти се доверяват какво може да сториш със себе си, а да ти дават да гласуваш – т.е. да решаваш какво да сториш с цяла държава – хм... Интересна е информацията, която един от приятелите сподели по време на разговора – в ЕС имало инициатива за „разделяне” на пълнолението – книжка и бира на 16, други неща на 18 и т.н. – не съм в течение и е любопитно да се провери за како става въпрос.
И накрая, тъй като това не са неща, които се рашават веднъж и во веки веков, а може да се променят, което трябва да стане достатъчно аргументирано, би ми било интересно да има изследване след самите 16-18 годишни – те как ги виждат тези неща,колко от тях биха гласували и кои аргументи биха били в най-голяма степен определящи за техния избор на предпочитан кандидат, партийна листа или платформа (доколкото правят разлика между тях). Може би заинтересовани от темата организации биха могли да поръчат такова изследване.
