На път

- Случайно да имате интернет? – питам без особена надежда.
- Само безжичен – отговаря девойката на рецепцията в хотела в Гоце Делчев.

Безжичният интернет изглежда е последният вик на модата – има къде ли не.

По-късно отиваме да вечеряме в най-близкия ресторант. Има подозрително фалшиво фолклорен вид. „Българска кухня” – пише на малка табелка на вратата (подозренията ми се потвърждават), а до нея, на черна дъска с размери една на две педи пише с тебешир: „Пиле с ориз”. Вътре на стените се мъдрят еленови рога, две пушки, три револвера и една брадва. Брадвата има вид от фентъзи роман и не се връзва много с псевдо манлихерата, под която е окачена. Асоциацията, която навяват покривките, костюмът на сервитьора, самият сервитьор, а както се оказа впоследствие, и кухнята, е еднозначна и няма място за никакво колебание – Балкантурист. Има телевизор, по който върви „Нова”, а по уредбата пускат гръцка музика.

Менюто се предлага в два варианта – на български и английски и на български и гръцки. На последната страница пише „Добре дошли” в лендскейп формат, поради което известно време се опитвам да го чета наобратно. След като установявам какво не е наред, започвам отначало, а началото е „Екстри, предлагани от заведението”:

- Сервиране по стаите – 25 часа в денонощието (заведението е в хотел).
- За организирани мероприятия – 10% отстъпка.
- Резервация на места – депозит на стол – 2 лв.
- Уикенд на „Попови ливади” – по договаряне.
- Доставка по домовете – плюс 10%
- Скандал с персонала – 100 лева.
- Затваряне на заведението – 500 лева.
- Чалга – 100 лв.

По някаква причина заведението вече не предлага свинска пача. Надписът "Свинска пача" е задраскан и поправен отгоре с флумастер: "Манатарки".

Топли напитки:
- Кафе
- Чай
- Горещ шоколад
- Студен чай

Шофьорът видя, че снимам менюто и каза:

- О! Ти имаш камера.
- Да – потвърдих аз.
- Значи, ще те помоля нещо. Утре като отидеш в общината, влез в женската тоалетна и снимай надписа, който ще видиш там. Непременно. Аз не че съм влизал в женската тоалетна де.