Tuesday, October 10, 2006

Тайнственият пламък се появява отново

По повод на разговорите за красотата, обективността и отзвука в душата - ето на какво попаднах снощи (Ролан Барт, Подготовката на романа, ИК Лик, София 2006, стр. 248)

Например този кратък текст от Шатобриан (Спомени от отвъдното). Не искам в никакъв случай да го обяснявам, да го коментирам (очевидно това е възможно): той ме очарова езиково, изпълва ме с наслада; той ме гали и тази милувка ми въздейства по един и същи начин всеки път, когато го препрочитам (възвръщане на Първото удоволствие): като някакво вечно, тайнствено нажежаване (обяснението няма да го прекрати); истинско удовлетворение на любовно желание, защото много добре знам, че обектът на моето желание, именно този текст, сред много други, се е адаптирал към моето индивидуално желание; нищо не говори, че някой друг може да го желае като мен...

Трябва да проверя за референции на Еко.

П.С. Каква глупост е горното, което написах! Еко е знак за референции, разбира се!

5 Comments:

Anonymous Anonymous said...

Интимно отношение към творбата -като към обект на любовно желание?
Странна работа, аз като се влюбя в картина или песен, искам да я споделя с всички. И съвсем не чувствам, че тя е толкова прекрасна само за мен (че се е адаптирала към мен), напротив, струва ми се, че за целия свят трябва да е очевидна нейната прекрасност, и всеки, на когото я покажа, трябва непременно веднага да се влюби в нея, да я пожелае като мен.

- W.

П.С. Барт е успял в рамките на 2 изречения 4 пъти да употреби вметнати части, оградени в скоби. Не че ми е работа да критикувам точно него, но все пак... колко противно.

12:33 pm  
Blogger Hellen said...

Аа, тази книга представлява публикувани записки за лекции, затова изглежда така. Не е виновен човекът в случая. В интерес на истината на мен така ми е по-лесно да го чета.

За коментара по същество - ами и двамата сте прави. Обектът на любовно желание също искаш да приказваш нон стоп за него, обаче (за щастие :)) резултатът не е, че всички, на които надуеш главата, се влюбват и те в обекта. Защото обектът предизвиква различни реакции/емоции у различните субекти, които го възприемат. В същото време и аз не съм съгласна, че той се адаптира. Не, той просто си е, такъв, какъвто е, но различните хора го възприемат по различен начин, адекватен на тяхната същност и опит.

Обобщение: паралелът обект на изкуството - любовен обект е ок, тезата, че обектът се адаптира не е.
Това според мене.

Ето как между другото завършва цитатът (може би трябваше от самото начало да го сложа докрай)

Например този кратък текст от Шатобриан (Спомени от отвъдното). Не искам в никакъв случай да го обяснявам, да го коментирам (очевидно това е възможно): той ме очарова езиково, изпълва ме с наслада; той ме гали и тази милувка ми въздейства по един и същи начин всеки път, когато го препрочитам (възвръщане на Първото удоволствие): като някакво вечно, тайнствено нажежаване (обяснението няма да го прекрати); истинско удовлетворение на любовно желание, защото много добре знам, че обектът на моето желание, именно този текст, сред много други, се е адаптирал към моето индивидуално желание; нищо не говори, че някой друг може да го желае като мен: ето защо любовното желание се разпръсва по волята на субектите, което позволява всеки да има своя шанс; ако всички бяхме влюбени в един и същ обект - какво наказание за него и нас! Същото е с книгите и фрагментите от тях: има разпръсване на желанието и именно поради това има позим и шанс за създаване на други книги: моето желание да пиша не идва от самото четене, а от частни, топични прочити.

1:27 pm  
Blogger Hellen said...

@ffox

Може ли да посочиш къде твърдя, че след като Барт е написал нещо, което съвпада с нещо, което твърдя аз, то означава, че е вярно? Евентуално по-скоро бих искала да подкрепя себе си с Барт, отколкото обратното, нали, все още Барт като цяло в общи линии поне е по-значим авторитет от мен.

Що се отнася до отказа да обясниш или изучиш нещо - не, Барт не отказва да изучава - напротив, цели три лекционни курса е провел човекът (повече са разбира се, но в тази книга са толкова). Да не говорим, че изучава и пише въздействието на литературните произведения цял един живот (не претендирам за точно определение на предмета му). И точно за това говори той според мен. Това че ти имаш воля да изучаваш а аналицираш всяко нещо, не означава, че то не предизвиква чувство в тебе. Това чувство може да включва и нежелание самото то да бъде анализирано - толкова е голяма насладата, че за момента се потапяш в нея, а не почваш тутакси да правиш анализ. Паралелът с любовното преживяване тук ще е особено на място - хората обичайно не анализират преживяването в момента на неговото изпитване, което не означава, че са неспособни или не искат да го анализират изобщо.

Т.е. схемата на съждението е много проста - 1) едно любовно преживяване предизвиква наслада; 2) един текст предизвиква наслада; 3) един текст може да бъде подобен на едно любовно преживяване в атрибута "предизвикване на наслада"; 4)Реакцията на обекта на желание, предизвикващ наслада, е индивидуална и 5) Тя се дължи на "адаптирането" на обекта към субекта.

С 5) не съм съгласна, както и С.

Целта на публикуването на текста от моя страна не беше да докажа, че съм права, позовавйки се на Барт, още по-малко да твърдя, че пламъкът не трябва да се анализира - анализирането му обаче е пост фактум и не отменя спонтанността на усещането. Публикувах го поради простата, чиста, спонтанна радост от споделянето, намирането на съмишленик (виж ти! И Барт е казал нещо подобно!) и от идентифицирането на паралел с друга творба, която ме е впечатлила (Тайнственият пламък..)

4:42 pm  
Anonymous Anonymous said...

Просто те ъпдейтвам за състоянието на спора ни :) Цитатът от Барт, не променя нищо, освен, че намираш в негово лице съмишленик, какъвто аз не съм :)
за осребряване на авторитета не бих искала да пледираш - за да го призная, ще трябва да положа труд, който нямам желание да полагам. съвсем спонтанно така, по детски :Р

8:57 pm  
Anonymous Anonymous said...

изключително много се радвам, че някой чете и обсъжда книгата на Барт, която преведох. Аз лично я харесвам. Той пише трудно, но е много фин и умен човек. а пък и тази книга е направена въз основа на неговите ръкописи и записи на студенти. Той не е успял да я редактира.
Галина Меламед

12:13 pm  

Post a Comment

<< Home