Thirty Two Degrees

В крак с времето

2011-06-21T19:20:00.008+03:00

Много ме радва това, което стана с паметника на Съветската армия.
Защото показва, че има пак някакви млади хора, които:
- не спят;
- имат смелостта да нарушат закона, не за да се облагодетелстват или защото са се напили, а защото искат да кажат нещо; с това, което казват, карат и другите да се събудят и да казват неща;
- имат нивото, което им позволява да са ми интересни и, ако имам възможност, да обсъждам с тях. Независимо дали споделям вижданията им или не.

За разлика от ето тези пичове:

Прочее, сред онези, провокираните да казват неща, ми се очертаха няколко групи.

Първо, една не особено многобройна група, приветстваща деянието, защото... било шарено. Горе-долу май същите хора писаха, че се кефят на гей парада, поради причината, че е шарен. Като човек, който се занимава с ролеви игри, споделям в голяма степен, че е хубаво да задържим нещо детско в себе си. Има обаче върхове на наивизма и липсата на чувство за контекст в реалността, които просто ме плашат.

Второ, има такива, които не се кефят, бидейки, как да ги нарека политически коректно... ощетени откъм разбирането на понятието за ирония. С тона на възмутени майки, каквито, съдейки по коментарите, част от тях наистина са, те споделят убеждението си, че става дума за деца, които обществото е възпитало напоследък в грешни ценности. Те са напълно убедени, че авторите наистина се радват на американските супер герои и с действието си искат да ги пропагандират; че наистина вярват, че клоунът на Макдоналдс е по-голям герой от съветския войн. Тази група преди ме плашеше също. Вече не, свикнах. И от личен, горчив опит научих, че малко по-сложните неща много често остават неразбрани. Честно казано, не бих се учудила, ако художникът дори е искрен поклонник на Съветската армия и изобщо, русофил. Огорчен именно от факта, че новото време, с което трябва да сме в крак, ни подменя героите - вместо реалните мъже и жени, които са били готови да умрат и са умирали, бранейки нещо, ние се радваме на Дядо Коледа и на измислените герои, защото истински вече няма. Това наистина е много, много тъжно. И ако не беше "вандализмът" на незнайния графитаджия, колко от нас колко често се сещат за тези неща?

Частен случай са смятащите, че художникът е комплексар. Аз лично не мисля, че някой, който има уменията да направи това, има нужда да е комплексар и чак толкова да се изтъква, ама пък знае ли човек - те тези обществено активните всичките са комплексари като се замислиш - искат да се изтъкват и да привличат внимение. А пък някой беше написал, че най-жалкото било, че паметникът бил надраскан от разхайтен младеж, дето се бил напил и напушил и като нямал какво да прави, внезапно му хрумнало. Ей така му хрумнало и за десет минути го измислил и го нарисувал, докато е пиян на мотика. Но пък откъде да знам... може да са прави - той и Гоген на Таити горе долу така е правил - напие се, няма какво да прави и вземе, че нарисува някоя таитянка, гола на всичкото отгоре - възмутително просто.

Което повдига въпроса има ли талант художникът/ците на паметника и талантът му оправдава ли постъпката му. Не смятам, че нормален, мислеш и неафектиран човек би дал различни отговори от "да" на първия въпрос и "не" на втория. Повреждането на публична собственост, рарушението на закона си е такова, факт. Талантът и гражданската позиция, дори да е права и справедлива, не променят факта. По тази точка съм съгласна с противниците и клеймителите. Ако бях съдия, който трябва да реши, бих ги осъдила на десет дни обществено полезен труд. Защото нарушенията трябва да се наказват. Обществено полезният труд щеше да се състои в това да нарисуват няколко забравени от бога подлези и стени - олицетворение на мизерията.

Паметниците не бива да се оскверняват. Как бихме се почувствали, ако някой шаржира паметника на Левски? Да, не бива да се оскверняват паметниците. Но категорично отхвърлям аналогията. Васил Левски е конкретен български герой, умрял на българска земя за България. Съветската армия не е български герой и от значителна част от българите се смята за окупационна. Спорен е въпросът за самата основателност на наличието на такъв паметник. Някой беше написал, че съветските войници най искрено са умирали "за родину и за Сталину". На мен тази широкоразпространена сред хората, цитиращи руски неща падежна форма - "за Сталину", не ми е известна. Но армията, която е умирала "за Сталина", няма място за мен в пантеона на българските герои. Съжалявам.

Но да, има построен паметник, а паметниците не бива да се събарят. И да, не съм забравила какво написах по-горе - уважавам загиналите, дори да не им споделям идеите, така че не е хубаво да им се оскверняват паметниците. Ужасно е, че вандалът Евгений Бакърджиев се ползва с толкова популярност заради вандалската си постъпка. И във вандализъм обвинен той не беше.

А неговият вандализъм беше много по-страшен. Той унищожи нещо безвъзвратно. Паметника го изчистиха, лесно, през нощта, тайно, защото чули, че някакви хора щели да се събират в защита на това графитът да остане. Плаши ме, когато онези, дето твърдят и би следвало да се водят от "добрите", действат като "вандалите", които заклеймяват - на тъмно и без да имат доблестта да защитят позицията си, която има всички основания, и те самите го вярват, да е правилна, справедлива и морална.

И още нещо - помните снимката от по-горе, нали? Ей сега като се прибирах я направих с телефона си. Ако не, върнете се и я вижте пак. Имам и още една:

Много хора питаха как става така, че паметникът на Съветската армия беше изчистен почти светкавично, а репресивният апарат на държавата - мобилизиран за намиране на вандала и хулигана. А малоумните, нецензурни и грозни драсканици на почитатели на футбола си стоят от месеци, футболните хулигани всички ги знаят кои са и кой чупи тролеите след мач. Действия и последици - няма. Версии защо се получава така - много. В тази тема сега изобщо не ми се навлиза.

Ножица в главата

2009-02-26T21:44:00.002+02:00

Законопроектът за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка предвижда въвеждането на оценка за поведение, която се понижава с една единица при системни нарушения от страна на учениците.

Днес сутринта по телевизора се изявил някакъв психолог, който с пяна на уста обяснявал как се връща комунизмът. Връщали се тъмните времена, когато чакали учениците на входа с ножиците да им режат косите. Той, като ходел на училище по онова време, страх го било, че ще му забият ножицата в главата.

Каква мелодрама! Те по онова време, наистина, мине се не мине някой ден, и забиваха по някоя ножица на някой ученик в главата. Мръсни комунисти!

Надявам се този човечец да не е детски или училищен прихолог. Аз лично бих се притеснявала да работи с детето ми някой, който не само че е имал параноя, че ще му забият ножица в главата, но и намира за подходящо да го изтъква по телевизора.

А от първа ръка, ето и коментар на потребител под статията в електронния "Дневник":

"Това ли можаха да пръкнат комунистическите им кратуни? Един грозен спомен за комунизма...Комуниста е репресор!... Най-голямата глупост са оценките за поведение! Кои сте вие да съдите бе? Вие сте осъдени и освидетелствани като закоравели комунисти с натрапчива невроза за комунизъм. Само закърнели сковани кратуни могат да предложат регрес в 21 век. Господ да пази България от комунистите. Комунистите са продали душите си на дявола и вършат само злини! Това е моята присъда."

И моята присъда е такава - "натрапчива невроза за комунизъм".

Всички плахи опити за въвеждане на елементарен ред още дълго време явно ще бъдат минирани не само от корупцията, която за средния гражданин в България в момента е напълно приемлива стъпка за измъкване на собствения си задник, когато се нарушават правилата, но и от истеричните вопли, че всяка податка за въвеждане на правила и санкции при неспазването им, била комунизъм. Те и правилата за движение сигурно са комунизъм, да вземем да ги махнем. Ама ха, ще ми налага някой как да карам, що за посегателство върху свободата ми! Пък за горките дечица да не говорим - ще им пречи някой да изявяват своята уникална индивидуалност, няма да им позволяват да се бият и да пият в час, поведението ще им намаляват, що за диктатура!

Аз не знам да има демократична държава, в която в училищата да се толерира поведение, на което сме свидетели тук. И смятам хората, които се опълчват на опитите да се въведе елементарна дисциплина, за пряко отговорни за бъдещите жертви на престъпността и жертвите на пътя. Деца, които израстват научени, че могат да си правят каквото си искат, а налагането на дисциплина е посегателство върху правата им, продължават да си правят каквото си искат и да взимат каквото си поискат - на пътя и в живота - без да се съобразяват с никого.

Днес закусвах кисело мляко

2008-12-02T20:20:00.002+02:00

Изумена съм от факта, че за втори път през последните няколко месеца зачитам дебат на тема дали е добре във форуми и блогове да се пишат някакви неща, с оглед на тяхната целесъобразност и дали били полезни на широка аудитория. Предния път беше за форумите, които не трябвало да ги има, защото не си спазвали темите, появявали се странични теми, информацията по същество - в зависимост от това каква е тамата на форума, се губела сред спам и не била полезна. Сега - за блоговете, които най-общо не били полезни,когато били лични, защото широката общественост не я интересувало какво авторите им са яли на закуска и какво направили котките им. Не са полезни, един вид, такива блогове. Той интернетът е измислен, за да бъде полезен като предлага систематизирана информация. Който смее да си пише някакви лични работи, вместо да дава Систематизирана Информация и Повдига Обществен Дебат, ако обича да заминава където му е мястото в MySpace и прочие места за лични дневничета и снимки на роднини, ама ха, по форуми и блогове ще пише да създава, представете си, шум в интернет.

Искам да спра дотук и да изневеря на себе си, като вместо аргументирано, рационално, по един, така, полезен и повдигащ обществен дебат начин да пратя пропагандаторите на полезността където им е мястото, да им посветя следващата част от този пост.

Днес закусвах кисело мляко. По принцип закусвам кисело мляко от няколко месеца насам, за разлика от преди, когато не закусвах кисело мляко, а мюсли със сок от кайсия. На обяд пък ядох пиле и салата снежанка, като отстраних панировката, тъй като е вредна. Това от пилето, не от салатата снежанка. След това следобед в офиса колегите си направиха пуканки и аз изядох една шепа, като също така изядох и един бонбон. Много интересен - нещо като бонбон с мюсли, поради което, впрочем, беше леко неприятен. Предстои ми да вечерям, вероятно пак пиле. Много е отегчително да се яде пиле, всъщност. Има един характерен... пилешки вкус. В момента обаче пия кола, като сериозно обмислям възможността да си направя чай. След това ще поиграя малко на компютърната игра, която играя в момента, ще почета и ще си лягам. Лека нощ!

Специализацията е за насекомите

2008-09-25T13:01:00.003+03:00

С един приятел заформяме традиция да правим паралелни преводи и новият ни опит е върху известния цитат от Хайнлайн (нищо, че го има преведен, ние сме ентусиасти. Между другото, някой ако има "официалната" версия, моля да я пусне)

Ето оригинала:

A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects.

Robert A. Heinlein

И двете версии:

ГП:

Едно човешко същество трябва да бъде способно да смени пелени, да планира нашествие, да заколи прасе, да насочи кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да осчетоводи сметките, да построи стена, да намести счупено, да утеши умиращия, да получава заповеди, да дава заповеди, да сътрудничи, да действа самостоятелно, да реши уравнение, да анализира нов проблем, да нахвърли тор, да програмира компютър, да сготви вкусно ястие, да се бие добре, да умре с чест.
Специализацията е за насекомите.

Робърт А. Хайнлайн

------

ИК:

Един човек трябва да може да преповие бебе, да планира нашествие в чужда страна, да заколи прасе, да управлява кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да направи счетоводен баланс, да построи стена, да намести кост, да даде утеха на умиращ, да се подчинява на заповеди, да дава заповеди, да работи с хора, да действа самостоятелно, да решава уравнения, да анализира нов проблем, да разхвърля тор, да напише компютърна програма,да сготви вкусно ядене, да се бие добре, да умре достойно. Специализацията е за насекомите.

Робърт А. Хайнлайн

Гласуване на 16?

2008-09-23T19:37:00.005+03:00

От известно време следя един може би недостатъчно популярен дебат относно това дали да се свали възрастовата граница за активното право на глас (правото да гласуваш на избори) от 18 на 16 г.

До онзи ден бях доста твърд привърженик на идеята, със следните основни аргументи:

1) Много висок дял на пенсионерите сред гласоподавателите; много висока избирателна активност сред пенсионерите – това „изкривява извадката”, прави ги свръхпредставени, изкривява представителството на интересите в политиката. Свалянето на възрастта за гласуване би коригирало отчасти това съотношение;
2) Има акселерация;
3) Даването на право на глас потенциално може да насърчи младите хора да проявяват повече интерес към проблемите на обществото и решаването им.

Oнзи ден си промених становището след разговор с няколко приятели (на възраст 18-20 години), които категорично смятаха, че идеята не е добра. Основният аргумент, който изтъкнаха първоначално, беше, че хората между 16 и 18 години по-лесно се манипулират и така биха се създали предпоставки всякакви популистки платформи по-лесно да се добират до властта. С този аргумент аз все още не съм съгласна, най-вече защото лесната манипулируемост сама по себе си не може да бъде критерий за това дали да имаш право на глас. Ако е така, трябва да въведем поредица от социални и икономически критерии (например финансова независимост, наличие на алтернативи за намиране на работа и т.н.), както и изпити за интелектуален капацитет и обща култура, което очевидно не е оферта. Като цяло не отричам, че манипулируемостта зависи от възрастта, но има други фактори, които влияят не по-малко, и да се тръгне по тази линия е хем неиздържано логически, хем опасно.

От друга страна е вярно, че 16-18 годишните по-често са част от неформални групи – напр. футболните агитки, които наистина им упражняват подобно влияние, и те му се поддават. Това обаче не може да бъде аргумент само за 16-18 годишните, защото в агитките има много хора 18+, които също гласуват под такова въздействие.

Като продължихме обаче, от разнищването на темата за лесната манипулируемост, стигнахме до там, щото аз приех, че наистина няма основания да се смята, че снижаването на възрастовата граница за гласуване е необходимо и полезно. В интерес на истината, става дума за вариация на същата тема, но с акцент не върху това, че определена група не трябва да гласува, защото някой я е дефинирал като лесно манипулируема, а върху това, че конкретната група 16-18 годишни младежи не е по-готова за тази отговорност, отколкото е била преди.

Групата на 16-18 годишните младежи не е готова за такава отговорност изключително поради липсата на адекватен социален опит, който няма отношение към по-ранното сексуално съзряване и другите по-видими проявления на акселерацията, с което се отхвърля аргумент номер 2. Липсата на адекватен социален опит се изразява в недостатъчната застъпеност на интереси, които се „квалифицират” да бъдат представени в политиката. Това са интереси, свързани с отделянето от родителите във финансово и жилищно отношение, намиране на работа, създаване на собствено семейство, евентуално висше образование – основни теми на икономическата и социалната политика. Границата за придобиването на такава адекваност, един вид гражданска компетентност, е завършването на училище. (Сега в момента докато пиша обаче се сещам, че много повече хора приключват с училище след 8 клас, но доколкото пълнолетието е на 18, ти пак си по-зависим/несамостоятелен в една или друга степен). Докато ходиш на училище и ти дават пари, ти имаш неадекватно подреждане на приоритетите – един вид повече се вълнуваш дали е ОК да участва мюсюлманка в Биг Брадър примерно, отколкото какво ще стори партията, която е „за” или „против” участието на мюсюлманка в ББ с образователната система (въпреки че си пряко засегнат). И също така прекалено много се вълнуваш от себе си и от нещата, които се разполагат в сферата на личния ти живот, но все още не си напълно способен да ги отграничиш.

Това в голяа степен отговоря и на аргумент 3 от посочените аргументи „за”.

Аргумент 1 поначало е уязвим, защото понамирисва на социално инженерство и манипулиране на целия процес. Въпреки това, би могло да се спори, че е приемлива намеса да се балансират интересите на пенсионерите с тези на работещите. За това обаче групата на 16-18 годишните със сигурност не ни върши работа.

Все още мисля, че може би е добре да балансираме интересите не само в чисто икономическо, но и в психологическо отношение – групата на пенсионерите е консервативна и закостеняла и т.н. За целта обаче би било по-уместно да се действа в посока увеличаване на активността на 18-30 или 18-20 конкретно, отколкото даване на глас на 16-18. Ако 18-20 имат ниска активност, какво остава за тези на 16-18 и защо да се главоболим (освен заради простото математическо последствие, че в по-голямата група на всички избиратели пенсионерите ще тежат малко по-малко).

Последното ме кара да взема да се разтърся за данните и да видя, дали наистина добавянето на 16-18 ще има реално съществен ефект върху намаляването на тежестта на дела на пенсионерите. Честно казано обаче, на прима виста ме съмнява, че тези хора са достатъчно на брой на фона на грамадната група на пенсионерите.

Още нещо – доколко поначало е смислено да се разглежда проблемът за възрастовата граница за гласуване извън контекста на възрастовата граница на пълнолетието като цяло. Да не ти дават книжка, а ти дават да гласуваш – хм... Да не ти продават алкохол – т.е. да не ти се доверяват какво може да сториш със себе си, а да ти дават да гласуваш – т.е. да решаваш какво да сториш с цяла държава – хм... Интересна е информацията, която един от приятелите сподели по време на разговора – в ЕС имало инициатива за „разделяне” на пълнолението – книжка и бира на 16, други неща на 18 и т.н. – не съм в течение и е любопитно да се провери за како става въпрос.

И накрая, тъй като това не са неща, които се рашават веднъж и во веки веков, а може да се променят, което трябва да стане достатъчно аргументирано, би ми било интересно да има изследване след самите 16-18 годишни – те как ги виждат тези неща,колко от тях биха гласували и кои аргументи биха били в най-голяма степен определящи за техния избор на предпочитан кандидат, партийна листа или платформа (доколкото правят разлика между тях). Може би заинтересовани от темата организации биха могли да поръчат такова изследване.

Три книги

2008-04-18T17:42:00.003+03:00

Била съм предизвикана от Хейзъл, а пък да не разбера, защото не чета внимателно, това е ужасно. Все пак по-добре късно.

И така,

- трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочела...

Това сега ще ми е трудно, защото книгите общо взето ги купувам по-рядко, но накуп по много, чета ги по няколко едновременно и искам да препрочета почти всички. Но ще измисля нещо.

1) Трите последни прочетени книги.

Ще си позволя да направя селекция с оглед на това, че наистина ги чета паралелно и не мога да се сетя хронологически коя преди коя съм свършила, а за някои искам да кажа повече, отколкото за други. Всъщност, нарушението, което ще направя е, че ще пропусна Хари Потър, защото него си го чета продължително и няма какво да ви го препоръчвам, а и ми е в по-различна парадигма от този разговор.

1.1. Турски гамбит, Борис Акунин. Невероятно приятна книга, изключително елегантно чувство за хумор, искам да прочета още от книгите за Фандорин. По-късно довечера ще пусна един цитат, ама в отделен пост, и без това исках да го пускам тук.

1.2. Хрониките за Нарния (ще ги таксувам за 7 в 1 :)). Ох, не знам. Абе не ми харесаха особено, плоски ми бяха и на Луис му е избягало характерното чувство за хумор и способността да пише в притчи, които ми допадат в другите му книги. Не знам дали е защото се е мъчил да "пише за деца".

1.3. Сборник разкази на Хемингуей. За някои от тях също исках да пиша отделно (не им помня имената). Освен Хемингуей, само Маркес е бил способен да ме потресе с разказ така, че като го свърша пет минути да гледам в една точка и да не знам къде се намирам. Освен това и двамата са способни да предизвикат в ума ми образи. Аз поначало съм безкрайно анти-визуална личност и никога нищо, написано на хартия, не ме кара да си представям нещата как изглеждат. Тези двамата в някои случаи успяват. Сюжети и образи няма да коментирам. Едно отклонение пак, доколкото едва ли може да мине за препоръка с оглед , че сигурно всички освен мен са я прочели много по-отдавна - същото нещо постигна и "Портретът на Дориан Грей", който свърших преди това. Като се има предвид, че изобщо не обичам да чета класическа художествена литература и имам предразсъдъци към нея, е изумително колко ме втрещи и ми хареса.

2) Трите последни закупени книги

2.1. Чупливи неща, Нийл Гемън. Купих си я от една бензиностанция, защото бях на път, а стана ясно, че Турския гамбит ще го свърша бързо и няма да има какво да чета във влака на връщане. Предговорът ми беше по-интересен от повечето неща, до които стигнах по-натам в книгата. Разказът по Холмс ми хареса, но ми достави по-скоро интелектуално удоволствие с начина, по който е успял да се справи с преизвикателството да го напише, отколкото да ме грабне. После четох още натам, но този човек просто не може да срещне отзвук в душата ми. Не съм я дочела още книгата.

2.2. и 2.3. Не мога да отговоря, купих над 20 книги накуп преди Коледа, сред тях последните три прочетени по т. 1 сред тях.

3) Три книги, които бих препрочела

3.1. Властелинът на пръстените. Препрочитала съм я няколко пъти и пак ще я препрочитам, като ми дойде муза.

3.2. Дипломацията, Хенри Кисинджър. Най-хубавата и смислена от това, което е избълвал.

3.3. Сътворението, Гор Видал. Най-хубавата книга за смисъла на живота.

Предполагам излишно е да казвам, че последните две може да варират, ако ме питате пак по друго време :)

Искам да разчупя стандартния блог кръг и да предизвикам новото поколение, в лицето на Петър и Петър, които, които пишат по-рядко и от мен, но за сметка на това много по-отскоро и мисля, че им трябва малко наритване и да си размърдат мозъците, а също и Мордред, който не обича хартиени книги, но за когото съм сигурна, че има какво да препоръча и бих искала да се възползвам, въпреки че в момента, разбираемо, има други приоритети. Трябва и да им кажа.

Найлоновите торбички

2008-03-20T15:05:00.002+02:00

Бойко Борисов бил най-лошият кмет, София никога не е била по-мръсна, навсякъде имало найлонови торбички.

С Бойко Борисов не ми се занимава в момента, София си е точно толкова мръсна, колкото беше преди 1, 2, 3, 4, 5 години и найлоновите торбички, както и шишетата от минерална вода, наистина са навсякъде.

То че никой не ги чисти от навсякъде едно на ръка, но мога ли да запитам защо поначало са там? Бойко Борисов ще да ги е хвърлил.

Бойкотът на интелектуалците

2008-02-26T10:31:00.005+02:00

Исках да напиша за бойкота срещу Белла. Има четири неща, които интуитивно ме карат да мисля, че цялата работа е безумна, но все още обсъждам въпроса с приятели, за да си доизясня нещата за себе си. А пък току що научих, че освен срещу изданията на ВАЦ и Белла България, имало бойкот и срещу Нестле. Ха ха ха. Просто може да умре от смях човек. ВАЦ ги боли печатарската преса, а собственика на Белла - пушката, от бойкота. Нестле не знам какво ги боли - за пръв път чувам, че и срещу тях има бойкот; допускам, че или ползват нещо генно модифицирано, или правят опити с животни - горе долу това са двете теми, които най-често провокират склонните към подобни акции.

Отговорът обаче вече го получих от един от хората, с които обсъждам - това било изразяване на гражданска позиция и приличане на внимание към проблема. Браво. Сега може ли да си зададем въпроса за какво служи изразяването на гражданска позиция и привличането на внимание?

Служи, за да се постигне промяна. Да спре нещо лошо и/или да се въведе нещо по-добро. И съвсем не би трябвало да служи за удовлетворяване на собственото его или самоутешаване с чувство за превъзходство над простаците, дето четат 24 часа, печалбарите, дето не дават на незрящите да четат книги или извергите, които стрелят по мечки.

За жалост обаче интелектуалците винаги са имали по-голяма склонност към позьорството, отколкото към ефективността.

Шумните благотворителни акции под патронажа на президента, както и смс-кампаниите, които бойкотаджиите в мнозинството си презират, са сто пъти по-полезни от смешните им бойкоти.

Високите ценности не отменят необходимостта от ефективност и стремеж към достигане на взаимно-приемлив компромис. В контекста на съвместния ни живот в общество смисълът от ценностите е увеличаване на общото благо. Това почти винаги налага необходимостта от компромис. Компромис може да е мръсна дума за най-принципните, но отсъствието му в обществения живот води до нетолерантност, насилие, революции, диктатура и терор - ако най-принципните стават поне за чеп за зеле, и до едно голямо нищо, ако са просто интелектуалци.

Компромис или подобряване на ситуацията в посока, която да е приемлива и за двете страни в един конфликт, може да се постигне единствено когато има комуникация, разговор, преговори. Не може да се постигне по никакъв начин, когато каналите за комуникация са отрязани, както в случая, когато едната страна заяви, че несъмнено превъзхожда другата, вирне брадичка и тръшне вратата.

По-ефективно би било да удари опонента по носа, вместо да вири своя, но сега си представете, че само подскача около него и се заканва, а накрая го удря с балон, пълен с вода. Така и с бойкотите, на които сме свидетели.

Когато се обърнах към заинтересованите в казуса с Труд с предложение да се направи опит за въздействие чрез лобиране за тяхната позиция, получих един поетичен и общо взето сърцераздирателен отказ. Разбирам горчивината и щях да я изпитвам също със сигурност, но ефектът от отказа (дали защото вече не е имало сили за действие или от принципни съображения против лобирането примерно) е, че сега има "бойкот" - няколко десетки души (нека да са няколкостотин, макар че се съмнявам) не си купуват, разбирате ли, Труд и 24 часа - хора, дето и без това повечето не са си ги купували и нямаше да си ги купуват, защото въобще не четат такива вестници и не са им целева аудитория. Ами смешно е.

От бойкота има смисъл, когато е масов. Когато искаш да унищожиш този, с когото си решил да не преговаряш. Общественото внимание няма да го привлечеш като ставаш смешен, еле пък когато за тебе са разбрали няколко десетки души, които взаимно си четат блоговете и си правят комплименти колко са активни и достойни.

Същото е с последния митинг срещу "следенето в интернет". Ами не се правят митинги за интелектуалски каузи, защото интелектуалците не ходят по митинги. Така само се дискредитира каузата, защото на митинга са отишли една шепа хора - ерго проблемът не е обществено значим, ще кажат управляващите. Митинг в подкрепа на свободния софтуер - олеле майко. Интелектуалците действат с интелектуални методи - подписки, пресконференции и най-вече лобиране. Работата им е да обясняват на журналистите, на политиците, ако щете само на хората от антуражния си кръг. Това им е призванието и те имат капацитета да го направят, с което ще са по-полезни на обществото, отколкото с митинги и бойкоти. Те обаче автоматично си затварят вратата към тези ефективни методи като тръгват директно на конфликт, в който не могат да спечелят. Когато заявиш, че бойкотираш някого, той няма да говори с тебе. Ще се промени ли поведението на собственика на Белла или политиката на Нестле, когато някой започне категоричен конфликт с тях? Напротив, позицията им ще се втвърди още повече. Колко души написаха писма до Бела, до медиите или говориха с журналисти?

Предвкусвам просто един от отговорите на последното - със или без въведението "тука сме в България" (и) "от това няма полза". О, как ще триумфирам, че все пак стигаме до въпроса за ползата. И каква по-точно е ползата от "бойкота"? Със сигурност ще има повече полза от повече писма, отколкото от повече хора, които декларират, че няма да си купят кори за баница, ама те и без това не са си купували, щото нали, баницата е джънк фууд.

България е член на Европейския съюз

2008-02-22T11:24:00.002+02:00

Не е новина? Ами може и да не е, но на много хора изглежда трябва да им се повтаря, докато си го набият в дебелите канчета. От вчера слушам и чета неща от рода на: "Европа дали ще ни даде", "Европа да ни контролира", "В Европа може и да е така, но тук е България".

Членството в Европейския съюз трябва да се мисли със самоидентификация. Докато не започнем да възприемаме държавата си като член на ЕС, няма как като граждани да започнем да действаме като гражданите там и да постигнем това, което е постигнато там. Да, има корупция. И в ЕС има, но е много по-малко, защото търпимостта към нея е много по-малка. ЕС НЕ ни контролира като външен фактор, а институциите на ЕС, на които това им е задача, контролират правителствата на всяка държава членка.

Снощи така и не ме разбраха, докато се опитвах да обясня, че с младежки проекти не се кандидатства в Брюксел, а в България, защото България е страна членка на ЕС. Сякаш от самото страна членка се стряскаха и не им се вярваше. Знам какъв ще бъде първият коментар - не се чувстват като граждани на страна членка, защото условията не са като в страна членка. Да, ама връзката е обратна.

Имало един манастир, където отивали безнадеждно болни и обезкуражени хора. Лечението се състояло в следното. Монасите им давали да вършат все по-тежка работа, а те трябвало непрекъснато да са усмихнати. Насила, не насила, все тая. Винаги имало скрити монаси, които дебнели дали всеки се усмихва през цялото време. Който наруши правилото, му се налагали наказания. Успеваемостта в лечението на на привидно безнадеждни случаи била неимоверно висока.

Опитайте и вие един ден да вървите изправени и усмихнати. Насила или не - все тая. Мислете само за това и се поправяйте веднага щом усмивката изчезне или раменете увиснат. Изпитано е.

И така, десет, затваряте очите си, девет, осем... вие сте гражданин на държава членка на ЕС.. три две едно. Катаджия ви иска подкуп? На вас, един гражданин на държава член на ЕС?! Вие искате да дадете подкуп, за да не ви глобят? Вие, един гражданин на държава членка на ЕС?! Около блока ви е кочина? В една държава членка на ЕС?!

Поле за действие на феминистите

2008-02-20T16:57:00.003+02:00

Това е от Програмата за развитие на селските райони, която е доспъна ето тук
Данните, на които се основава долното, са от 2004 г.

В селските райони коефициентът на заетост при жените е с 9-10 процента по-нисък, отколкото при мъжете като се приближава до средното за страната. Разликите между половете при коефициента на икономическа активност варират в отделните райони в зависимост от състоянието на пазара на труда.

Качеството на работните места за жени се влошава, а работното време нараства, особено в отдалечените райони и селата. Широко разпространени са стопанствата с производство за собствена консумация и полу-пазарните стопанства, което води до нарастване на дела на жените, заети като неплатени семейни работници и свързаното с това дълго работно време ри ложи условия на труд. В селските райони, където икономиката е в стагнация, мъжете са заети на сезонни работни места извън селските общини, докато жените се грижат за семейството и стопанството за собствена консумация. Нараства и делът на жените, заети на ниско платена работа в предприятия от шивашката и кожарската промишленост. Във всички селски райони жените поемат основната грижа за домашните градини в допълнение към заетостта им в икономиката.

Drama Queen

2008-02-11T12:26:00.001+02:00

Вчера или оня ден по телевизора даваха за една дама, която в момента живее в Англия ("Другата България" ще да е било). Въпросната дама е заминала за Щатите малко след началото на прехода, там е завършила магистратура ("мастърс", както се изрази дикторът) по или свързана с журналистика, там работила за някаква организация за правата на човека и после пропуснах как се озовала да живее в Англия, но в Лондон много й харесвало, само там можела да се наспи, защото се чувствала спокойно. Занимава се с това да отразява/коментира? военни конфликти и по-специално това, колко много страдат от войните жените (! - мъжете са разбира се войнолюбците, които разпалват войни с цел да завладеят повече земя и да има повече жени за изнасилване). Освен това на няколко пъти са й предлагали постове в българската администрация, но тя отказвала. Дотук всичко беше чудесно (наистина - напълно мога да понеса и жените, дето стадат повече от мъжете като има война, и това че не иска да работи за администрацията (аз да не би да работя за администрацията) - обяснявам в случай, че по-натам решите да ме обвините в предразсъдъци). Та слушах аз с половин ухо, докато не я чух да заяви, че тя явно правилно била направила, като отказала на администрацията. На заден фон в съзнанието ми бързо преминаха възможните причини, който ей сега ще изтъкне (не й се работи за администрацията, администрацията е корумпирана, нейният дом е в Англия, нейното призвание е друго (за жените и войните нали там да се бори), в България не е ок). Последното се оказа вярното, но забележете как го каза. В България било страшно, имало масово обедняване, приятелите й работели на по две-три (-четири-пет?) работи, за да си докарват доход и имало "мафиози".

Значи, ако в България е страшно, аз не знам просто какво ще правим с жените и войните. Жената е била в Афганистан и на други места, където наистина има войни, затова наистина ме изуми най-искрено. (Впрочем, съжалявам, но не й запомних името, затова й викам жената или дамата, а не за да иронизирам точно по този начин, а пък няма сега да ходя да го търся.) Стандартът на живот че е нисък, нисък е, но това не знам на кого би му хрумнало да го оспорва, нито пък е новина. Това, че темповете на покачване са бавни, а трябва и могат да бъдат по-високи - също. Масово обедняване обаче през последните няколко години съвсем няма и всички икономически показатели го сочат. Виж това да има чувство за обедняване и неудовлетвореност от стандарта в сравнение с другите страни от ЕС - това е друго нещо.

Сега, винаги съм била скептична по отношение на приказките за работене на повече работи, особено така като се изръси на едро "две-три". Те така се работят работите. Ако някой работи някъде половин ден, много ясно, че ако иска повече пари, ще работи и още нещо, тука драма не виждам. С фрилансърите изобщо няма да коментирам, там е нелепо да се говори за това колко "работи" имат. Ако си счетоводител и работиш много фирми, това е една работа. Ако си чистач и чистиш много офиси/къщи, това е една работа. Единствените случаи, за които може да се приеме твърдението за вярно, са хора, които работят някъде на пълен работен ден, а отделно от това, вечер, нощем, в събота и неделя, работят допълнително фриланс/на парче. И така - имаме хора, с повече от една "работа", всяка от които е не непълна заетост, имаме хора фрилансъри, които работят умерено или страшно много (опитът от собствения ми антуражен кръг показва, че при повечето от тях това е на периоди, които се редуват), имаме хора, които работят допълнително (например знам един учител, който работи на непълно време в супермаркет). Хора с три работи не знам как може да има. Истина е, че стандартът и качеството на живот в България са ниски, че за да имаш доход, съизмерим с този на човек от стара страна членка, трябва да работиш несъизмеримо повече от него, което автоматично сваля качеството на живота, но твърдението "приятелите ми работят по две-три работи, за да си докарват доход" е драма.

По този повод се сещам за една друга дама, която е пенсионер вече и работи толкова много, че доходите и са неизмерими за пенсионер не, ами за повечето хора на нашите години, които работят квалифицирана работа в София. Тя има "дете", което отдавна се издържа само в неговото си семейство и е ок. Не знам какво точно смята да прави с тези пари, но подозирам, че ще идат всичките за доктори, защото такъв стрес си е докарала, че представа си нямате. Тъй че някои хора сами си правят драми за доходите, дори когато не става въпрос за това да си осигурят нормален стандарт.

И последно, в България има "мафиози", страшно си е. Дори да приемем войните и жените като краен случай, аз не знам как се живее спокойо в Лондон и в Щатите, където има тероризъм, а и "мафиози" също се намират, както и места, където не бива да ходиш или хора, които се стрелят по улиците.

С една дума - драма.

Какво искам да кажа - очевидно жената изказва преувеличено, "драматично" мнение, което се основава на верни факти. Е, сефте. Ама точно защото не е сефте. Това е продължение на темата за мрънкането и за мазохистичното усещане за живот в перманентна криза, за който писах преди един пост. Не знам какво да кажа вече като аргумент. Няма ли да престанете...?

Предразсъдък срещу предразсъдъците

2008-01-31T18:45:00.000+02:00

Ето пак прочетох на едно място колко са лоши предразсъдъците и как трябва да бъдат изкоренени. Напълно вярно! Това са едни лоши стереотипи, които ни се насаждат и ни пречат да прозрем Истината! Която Истина, очевидно, е нещо напълно ново и непознато за миналите поколения, както и за мнозинството около нас - поколения и милиони тънещи в заблуда и невежество!

Стоп! Какво беше това? Да, струва ми се, че това е предразсъдък.

Предразсъдъците всъщност са сред най-пострадалите жертви на стереотипизацията - те винаги са лоши, назадничави, неверни и вредни.

Вслушвайки се в призивите за борба за изкоеняването им, пускам отново този откъс. Ще го пусна от къщи на български, защото Бърк не е от най-предразплогащите четящите в оригинал потребители автори.

YOU see, Sir, that in this enlightened age I am bold enough to confess that we are generally men of untaught feelings, that, instead of casting away all our old prejudices, we cherish them to a very considerable degree, and, to take more shame to ourselves, we cherish them because they are prejudices; and the longer they have lasted and the more generally they have prevailed, the more we cherish them. We are afraid to put men to live and trade each on his own private stock of reason, because we suspect that this stock in each man is small, and that the individuals would do better to avail themselves of the general bank and capital of nations and of ages. Many of our men of speculation, instead of exploding general prejudices, employ their sagacity to discover the latent wisdom which prevails in them. If they find what they seek, and they seldom fail, they think it more wise to continue the prejudice, with the reason involved, than to cast away the coat of prejudice and to leave nothing but the naked reason; because prejudice, with its reason, has a motive to give action to that reason, and an affection which will give it permanence. Prejudice is of ready application in the emergency; it previously engages the mind in a steady course of wisdom and virtue and does not leave the man hesitating in the moment of decision skeptical, puzzled, and unresolved. Prejudice renders a man's virtue his habit, and not a series of unconnected acts. Through just prejudice, his duty becomes a part of his nature.

Edmund Burke, 18^th century

Антикризисна програма или бюджетен мениджмънт

2008-01-30T13:34:00.000+02:00

В ето тази чудесна книга Веселина Седларска разказва следната история.

Един британски консултант работил по някакъв проект в България на общинско ниво. Отишъл да се среща с кмета на една община. Срещата протичала добре, кметът естествено не пропуснал да се похвали: а пък ние миналата година я приключихме на нула - никакви дефицити в бюджета. От години за пръв път успяваме в нашата община това да се постигне. Оо, заинтересувал се британският консултант, и как успяхте? Ами, изготвихме антикризисна програма, отговорил кметът не без гордост, и след това я приложихме. "Антикризисна програма" - това звучи доста сериозно, казал англичанинът, и в какво се състоеше тя? Ами, започнал да разяснява кметът, първо, накарахме всички училища да изчислят колко точно нафта им трябва за отоплителния сезон и да докладват, и после им казахме, че ще им отпуснем точно толкова и нито литър отгоре, да няма разхищения. После определихме кои са приоритетните сгради за ремонт и ремонтирахме само тях, а другите отложихме за по-натам по график. И така нататък - в този дух. Оо, казал англичанинът, ами ние точно същото нещо правим и при нас, във Великобритания. Но му казваме "бюджетен мениджмънт".

По повод на тази история си мислех, дали невъзможността ни да приемем принципната оскъдица на ресурсите за даденост не е в основата на постоянното мрънкане и недоволство. Ако си склонен да приемаш липсата на възможности за разхищение на нафта и за ремонт на всички сгради едновременно като "криза", а не като нормалното състояние на нещата, разбира се, че никога няма да си доволен от управлението, а и от живота си като цяло. Докато мислиш за премахването на разхищенията, намаляването на разходите и пестенето като за "антикризисна програма", никога няма да живееш в нормалност, а в един вечен и напрегнат преход към една непостижима цел.

Тук се разбива и митът за консуматорството, което било свързано с капитализма. Смисълът на капитализма, затаете дъх, е увеличаването на капитала. Дори по време на социализма следната приказка се смяташе за много поучителна, каквато си е: двама братя отнякъде се сдобили с известно количество семки (хаха, прозвуча почти като първоначално натрупване на капитал, но просто не помня откъде се взеха семките, не ги бяха задигнали във всеки случай). Единият брат едрите и хубавите изял, а дребните засадил. Другият най-хубавите засадил, а изял ситните. Първият получил слаба реколта с дребни семки, а вторият - множество хубави едри пити.

Ако всички бяхме капиталисти, каквито можем да бъдем, защото капиталът е такъв, независимо от размера си, а в зависимост от това дали мислим за него като за капитал, нямаше да бъдем консуматори. Фразата "хората обичат да има" не я е родило капиталистическото общество. Докато изживяваме необходимостта от ограничения като криза, винаги ще си останем бедни и... консуматори.

За жените шофьори

2008-01-25T14:03:00.000+02:00

Във втория си коментар към поста за Феминизъм и семейство при Wynche, Yana се изказва пренебрежително към разпространеното схващане, че жените са по-лоши шофьори от мъжете. Мен вътрешно ме тегли да се съглася с нея - едно, че не обичам обобщаващите изказвания и второ, не смятам, че изобщо концепцията за превъзходство в едно или друго, основано на половата принадлежност, има място в отношенията между мъжете и жените.

На тези импулси обаче се противопоставя чисто субективният опит, който имам. От няколко години карам колело из София, вярно напоследък малко по-малко от преди. За целия период обаче имам следните наблюдения (обърнете внимание пак на горния параграф, за да е ясно, че те не са обременени от предварителна отрицателна нагласа).

Отнемането на предимство на велосипедистите от страна на шофьорите е широко разпространено, правят го и мъжете, и жените шофьори. Има обаче една разлика. Мъжете шофьори са ми отнемали предимството най-общо казано след като са ме видели и са решили, че няма какво да ме чакат. От всички случаи на отнемане на предимство от мъже шофьори имам само един, в който това е било откровено нагло и създаващо пряк риск за безопасността ми, и нито един, в който да се дължи на факта, че не са ме видели или не са осъзнали моето съществуване като участник в движението.

От случаите, в които предимството ми е било отнемано от жени, в около две трети съм абсолютно убедена, че или изобщо не ме видяха, или информацията от сетивата им за моето присъствие и движение беше напълно игнорирана от мозъка. Ако не съм права, значи всичките са били с каменно самообладание и лица и погледи, които изобщо не реагират на дразнители от средата - леко не ми се вярва. Другата една трета с откровена наглост и ясно съзнание, гледайки ме в очите, са създавали риск за безопасността ми.

Разгледано от другата страна, от трите случая, когато е имало много сериозен риск от произшествие, за което аз съм била абсолютно невинна, два са били причинени от жени и един от мъж. Но да кажем, че общият им брой е прекалено малък, за да могат да се правят каквито и да било обобщения. Но няма да забравя едната другарка, която, излизайки на главен път от една пряка, спря, погледна в моята посока, аз видимо намалих (което правя винаги, защото съм свикнала да очаквам, че няма да ме пуснат), тя НЕ тръгна, продължи да чака, аз сътветно продължих (с увеличаваща се скорост, защото се движех по нанадолнище), и когато бях на около 5 метра, тя внезапно тръгна и аз трябваше много рязко да набия спирачки, за да не ме блъсне и да ме изхвърли навътре на пътя. Изобщо нито се обърна, нито намали да види какво е станало.

От случаите, в които предимството ми е било давано със знак - махване с ръка, кимване, усмивка (които са достатъчно на брой - не съм ги броила стриктно, но биха стигнали 15, което е минимумът, за да позволява статистически анализ), няма нито един с жена шофьор. Сега, тук съм длъжна да отбележа, че има доста случаи, в които аз предимството си го взимам, без да обърна внимание кой е зад волана насреща - примерно когато се движа успоредно с други коли и така или иначе тези, които искат да излязат на по-главен път си стоят и си чакат - тогава не ги гледам много какви са.

Означава ли по-доброто паркиране, че си по-добър шофьор

Яна също така оспорва, че способността да паркираш по-добре означава, че си по-добър шофьор. Тук не съм съгласна с нея. ДА, това че паркираш по-добре, означава, че имаш по-добро съзнание за габаритите на колата, за това как тя се движи и къде точно ще застане като последица от твоите действия, че имаш по-добър контрол и си по-уверен - и всичко това ДА - прави те по-добър шофьор.

*

Не е като да не съм виждала мъже - лоши шофьори - виждала съм много. И не е като да не съм виждала жени - добри шофьори - не толкова много, но съм виждала достатъчно. Но от карането ми в София съм развила рефлекс - пазя се от всеки, но видя ли жена зад волана, по дефиниция приемам, че или не ме вижда, или ще поиска да ме сгази. А това НЕ беше така в началото.

Има и още нещо. Напълно обичаен случай е две жени да вървят по тротоар, като го заемат целия, спират внезапно с цел оглеждане на витрина или просто без абсолютно никаква видима причина, обръщат се една към друга и си продължават разговора, без всякакво осъзнаване на движението или нуждата от движение на хората зад тях. С мъже тези случаи ми се броят на пръстите на едната ръка. Като ми се натрупат няколко случая като този и като горните, ми е много трудно да не си мисля, че в мнозинството си жените: не виждат, не чуват, не искат да виждат и да чуват и са едни егоистични и безпардонни създания по отношение на непознатите. Налага ми се да мобизирам всичката си налична рационалност, за да не го правя.

100% чалга

2008-01-16T17:24:00.000+02:00

На една от статуите на спортисти пред националния стадион на пиедестала с мъдреше надраскан накриво с оранжев спрей надпис:

100% АНТИ ЧАЛГА

Нямаше как да го снимам от автобуса и то това беше преди нова година. Дали са го почистили... феновете на чалгата...

Леност

2007-11-29T19:27:00.000+02:00

Умните хора не са застраховани от заблуди и често стават жертва на собствената си суета. Има едно широко разпространено сред умните/смятащите себе си за умни/смятани от другите за умни хора, убеждение, че когато някой глупак атакува, ти не трябва да му отговаряш. "Не се връзвай - той точно това иска - да му обръщаш внимание" или по-клишираното "убий глупака с мълчание" - показват тази нагласа.

Широкото рапространение на тази заблудена нагласа може и да не е заговор на пряко облагодетелстваните от нея глупаци - те, нали, са прекалено гупави, за да измислят такова нещо, но те несъмнено постоянно се облагодетелстват от него

А тази нагласа е откровено вредна. Подходът, който възприемаме като резултат от нея, води до следното - глупавите стават самодоволни, а умните - безразлични.

Затова този подход е погрешен. Трябва агресия! Човек или гори с това, които мисли, или е .... интелектуалец.

Политическото говорене

2007-09-13T11:56:00.000+03:00

Политическото говорене е обширна тема, по която има много изследвания и статии. Този текст не разглежда темата в нейната цялост и различните й аспекти, а взима термина само в буквалното му, пряко, най-близко до това, което бихме възприели в ежедневната реч, значение. Той е частично провокиран от един пост, в който наред с многото поставени интересни въпроси, се прокрадва една често срещана нагласа по отношение на политиката и държавното управление - "трябва повече да се действа, отколкото да се говори". Това мнение често приема формата или се придружава от още едно - "когато се говори, трябва да се говори ясно, а не да се увърта."

Това мнение е напълно разбираемо, но то е повърхностно и опасно. Защо:

1) Управлението е говорене

При отсъствието на диктатура политиката и управлението СА до голяма степен говорене. Това е необходимо, за да се осигурят две неща - 1) прозрачност и 2) участие. Прозрачността е необходима както за да се осигури контрол, така и чисто и просто хората да знаят какво се случва. Участието е необходимо, за да продължи режимът да бъде не-диктаторски и за да се увеличи степента, в която управленските действия имат връзка с реално съществуващи интереси и нужди на обществото.

Освен това, ако се замислим ще видим, че конкретните управленски действия са изпълнителски - за това има администрация и чиновници, на които се свежда какво да направят. Важното е решението за това какво да се прави, а то се взима чрез говорене и дебат.

2. Простото е опасно

Забелязали ли сте какво е основното послание на всички популистки и крайни партии - от Партията на свободата на Хайдер до Атака? "Ние говорим ясно. Ние наричаме нещата с истинските им имена. Ние казваме това, което вие всъщност си мислите. Старите политици говорят, без да кажат нищо, защото лъжат и крадат..." Колко е лесно тези послания да стигнат до умовете и сърцата ни - защото ние наистина мислим точно това и защото... те са верни. Всичко това е точно така. Но за него има причини и те са добри причини. Управлението е сложно. Наистина има политици, които не казват нищо и говорят глупости - това е факт. Но той се използва от популистите, за да ни пробутат една друга глупост - че нещата са прости. За кого от следните двама политици ще гласувате:

Политик А: Аз ще увелича заплатите на учителите.

Политик Б: Аз приоритетно ще разгледам възможностите за разработване на дългосрочна програма за поетапно увеличаване на заплатите на учителите.

Е, политик А печели, знам :) Знам, че на повечето от вас им се вижда много по-добър избор. Политик А говори ясно и поема конкретни ангажименти. Политик Б е от политиците, които говорят, а не действат, той увърта и не поема конкретни ангажименти... или поне така изглежда. Политик Б е реалист. Той е моят избор от тези двамата. Политик А е или глупак и ще нанесе страхотни щети, или лъжец и иска да стигне до сърцата на хората чрез измама, като им каже това, което те биха искали да чуят. Той използва техните идеали, за да се добере до властта.

3. Защо да не оставим управлението на експерти

На колкото по-високо професионално ниво се взимат едни решения, толкова по-трудно става участието във взимането им на всички, които са експерти в някоя друга област. Това води до формиране на "секторни елити", за които има два варианта. Първият е да взимат решения по целесъобразност, която обаче също е "секторна" и постепенно все повече й се губи цялостният контекст, визията на обществото на неговото развитие и индивидуалните визии на отделните хора за техния личен просперитет. Вторият е почти неизбежно последствие - затворените елити имат тенденция да се превръщат в олигархии и да се корумпират. Възстановяването на контрола и справедливостта с позволени средства е много трудно поради тяхната свръх експертност в дадената област. Затова тесните експерти - също като действието - общо взето трябва да останат на ниво даване на консултации при взимането на решенията и прилагане на решенията, а самото взимане на решения трябва да се извършва от политици с по-широка компетентност.

4. Защо общественият интерес, а не пазарните принципи, трябва да ръководят образованието

Това не е пряко по темата, но е гореща точка в момента. Тук е дългият отговор. Краткият отговор - за да не ни управлява Политик А.

Рекламата може да реши социалните проблеми

2007-06-06T10:22:00.000+03:00

Днес загледах такситата, които са си сложили рекламни табла на покривите. Тези дни четох някъде да се споменава, че кинопрожекциите би трябвало да са безплатни, след като преди филма ни пускат реклами.

Същото се отнася и за такситата. След като има по тях реклами, защо трябва да плащаме? За градския транспорт - още повече. Но по-важното е, че държавата може да използва рекламата, за да финансира по-големи социални плащания. Вдигат се рязко заплатите на хората на бюджетна издръжка, пенсиите и социалните помощи. За да се компенсират средствата, изплащането им започва да става по стадионите, които за целта се оборудват от всички страни с подходящи билбордове, екрани и озвучителна техника. Приходите от реклама най-накрая ще спрат да обслужват само големите корпорации!

Кой спечели изборите

2007-05-24T02:21:00.000+03:00

Наред с други интересни неща, следната таблица показва кой спечели изборите за Европейски парламент.

Един приятел изтъкна, че не отишъл да гласува, защото не иска да гласува за маймуни като архонта. Да ви е честито дето си го избрахте.

ДП С печели изборите за членове на Европейския парламент от Република България

2007-05-21T01:07:00.000+03:00

Бравос на негласувалите, да ви е честито представителството.
Едно да знаете от мене - по-глупавите и по-безскрупулните от вас винаги ще ви управляват, защото са по-организирани докато вие си витаете в облаците на своя индивидуализъм или принципи. За жалост от това страдат и други.

ЦИКЕП обяви избирателна активност в повечето райони в проценти: Благоевград 30.91, Бургас - 35.66 Варна - 39,28, Велико Търново - 27.48 Видин - 29.34, Враца - 23.78, Габрово - 26.57, Кърджали - 44.61, Кюстендил - 25.46, Ловеч - 27.73, Монтана - 22.75, Пазарджик - 25.07, Перник - 20.9, Плевен - 25.41, Пловдив - 22.75, Силистра - 48.01, Сливен - 21.78, Смолян - 26.81, 23 РИК София - 24.55, 24 РИК София - 23.17, 25 РИК София - 18.36, 26 РИК София - 23.56, Стара Загора - 27.52, Търговище - 44.31, Хасково - 34.69, Шумен - 41.00, Ямбол - 21.75, Разград - 45.06.
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1047873

На път

2007-04-20T08:25:00.000+03:00

- Случайно да имате интернет? – питам без особена надежда.
- Само безжичен – отговаря девойката на рецепцията в хотела в Гоце Делчев.

Безжичният интернет изглежда е последният вик на модата – има къде ли не.

По-късно отиваме да вечеряме в най-близкия ресторант. Има подозрително фалшиво фолклорен вид. „Българска кухня” – пише на малка табелка на вратата (подозренията ми се потвърждават), а до нея, на черна дъска с размери една на две педи пише с тебешир: „Пиле с ориз”. Вътре на стените се мъдрят еленови рога, две пушки, три револвера и една брадва. Брадвата има вид от фентъзи роман и не се връзва много с псевдо манлихерата, под която е окачена. Асоциацията, която навяват покривките, костюмът на сервитьора, самият сервитьор, а както се оказа впоследствие, и кухнята, е еднозначна и няма място за никакво колебание – Балкантурист. Има телевизор, по който върви „Нова”, а по уредбата пускат гръцка музика.

Менюто се предлага в два варианта – на български и английски и на български и гръцки. На последната страница пише „Добре дошли” в лендскейп формат, поради което известно време се опитвам да го чета наобратно. След като установявам какво не е наред, започвам отначало, а началото е „Екстри, предлагани от заведението”:

- Сервиране по стаите – 25 часа в денонощието (заведението е в хотел).
- За организирани мероприятия – 10% отстъпка.
- Резервация на места – депозит на стол – 2 лв.
- Уикенд на „Попови ливади” – по договаряне.
- Доставка по домовете – плюс 10%
- Скандал с персонала – 100 лева.
- Затваряне на заведението – 500 лева.
- Чалга – 100 лв.

По някаква причина заведението вече не предлага свинска пача. Надписът "Свинска пача" е задраскан и поправен отгоре с флумастер: "Манатарки".

Топли напитки:
- Кафе
- Чай
- Горещ шоколад
- Студен чай

Шофьорът видя, че снимам менюто и каза:

- О! Ти имаш камера.
- Да – потвърдих аз.
- Значи, ще те помоля нещо. Утре като отидеш в общината, влез в женската тоалетна и снимай надписа, който ще видиш там. Непременно. Аз не че съм влизал в женската тоалетна де.

Ось земную мы сдвинули без рычага

2007-03-31T01:55:00.000+03:00

Мы вращаем Землю

От границы мы Землю вертели назад -
Было дело, сначала.
Но обратно ее закрутил наш комбат,
Оттолкнувшись ногой от Урала.

Наконец-то нам дали приказ наступать,
Отбирать наши пяди и крохи,
Но мы помним, как солнце отправилось вспять
И едва не зашло на Востоке.

Мы не мерим Землю шагами,
Понапрасну цветы теребя,
Мы толкаем ее сапогами -
От себя, от себя.

И от ветра с Востока пригнулись стога,
Жмется к скалам отара.
Ось земную мы сдвинули без рычага,
Изменив направленье удара.

Не пугайтесь, когда не на месте закат.
Судный день - это сказки для старших.
Просто Землю вращают, куда захотят,
Наши сменные роты на марше.

Мы ползем, бугорки обнимаем,
Кочки тискаем зло, не любя,
И коленями Землю толкаем -
От себя, от себя.

Здесь никто б не нашел, даже если б хотел,
Руки кверху поднявших.
Всем живым - ощутимая польза от тел:
Как прикрытье используем павших.

Этот глупый свинец всех ли сразу найдет,
Где настигнет - в упор или с тыла?
Кто-то там впереди навалился на дот -
И Земля на мгновенье застыла.

Я ступни свои сзади оставил,
Мимоходом по мертвым скорбя,
Шар земной я вращаю локтями -
От себя, от себя.

Кто-то встал в полный рост и, отвесив поклон,
Принял пулю на вдохе,
Но на Запад, на Запад ползет батальон,
Чтобы солнце взошло на Востоке.

Животом - по грязи, дышим смрадом болот,
Но глаза закрываем на запах.
Нынче по небу солнце нормально идет,
Потому что мы рвемся на Запад!

Руки, ноги - на месте ли, нет ли, -
Как на свадьбе, росу пригубя,
Землю тянем зубами за стебли -
На себя, от себя!

В. Высоцкий, 1972

Branding the brands

2006-10-12T17:27:00.000+03:00

Profiles like the one generated by this site (www.publicons.de) circulate a lot recently, which keeps amusing me, as most of the people who publish their own profiles tend to have an explicitly negative attitude towards brands, branding, advertisement and consumership in general.

I don't share this attitude as I prefer not to grant an archenemy status to the symptom instead of the cause, but to keep it for the egoism and lack of moderation characteristic of the human kind in general.

So I went through the options suggested by this site. Only to find out that the profile would be quite unsatisfactory - and not because brands could not reflect truly my complicated and unique personality, blame the brands and the consumer society, but because important brands were missing.

This finding made me stop as I walked the street (I was thinking about it during lunch), because it was so logical. I actually started by putting myself, my "real" personality in the centre, and then trying to find the suitable brands - and I bet this is exactly the thing most people do (did I mention egoism a few lines above?)

Therefore the uneasiness of many who think we have started to become the things we possess should be comforted. It is just the opposite - it is not us being branded; it is us imposing our personalities onto the brands.

Let me illustrate. I have never thought of M. as of a person who uses the Opera browser. Least of all I think he is a cool person because he does. Just the opposite - I think of Opera as of the browser, which M., being the cool person he is, uses. Furthermore, I ask myself, why does he actually use Opera? I could think of two reasons - because he is a practical person and because, being the cool and practical person he probably thinks of himself he is, this is exactly the browser that fits his personality. And it is always the "he" and his "real" personality behind, in the centre.

As a funny detail - I even tend to think of Firefox as of the browser that has the name of my friend Firefox, although I do realize on second thought it is not quite exactly like this.

Maybe, you will object, this is valid only when applied to more or less out-of-the-mainstream brands. How could you brand, impose your personality on the IE or Coca Cola being used/consumed by so many people? Actually you could. Using IE it is generally not consired as being cool, so doing it AND declaring it is quite a strong position, which you would remember of someone. I know a person who does exactly this - I am proud of using IE, this person says, because I do like it and so many people do not use it just because it is not cool, which annoys me.

There is also another story. It was told me by a person whom I did not like so much and I actually do not see anymore because he was related to my old job. The story - which by the way I am completely sure he made up or at least exaggerated a lot - was about a friend of his. This friend, former military or secret service or whatever person, daily drinked 2 litres of Coca Cola while doing his daily 1200 push-ups. Since then Coca Cola is for me that 1200-push-ups story man.

And maybe, you will object, it is question of scale. In mass communication there are no personalities - there are messages, targeted to as many people as possibly could fit in the target group. Quite true, but not quite relevant. The message may be addressed to a wide public but is actually being received by individuals, who always impose their own apprehension on the messages as some post-transmition noise. They associate. And this limits considerably the power of mass communication.

Тайнственият пламък се появява отново

2006-10-10T10:30:00.000+03:00

По повод на разговорите за красотата, обективността и отзвука в душата - ето на какво попаднах снощи (Ролан Барт, Подготовката на романа, ИК Лик, София 2006, стр. 248)

Например този кратък текст от Шатобриан (Спомени от отвъдното). Не искам в никакъв случай да го обяснявам, да го коментирам (очевидно това е възможно): той ме очарова езиково, изпълва ме с наслада; той ме гали и тази милувка ми въздейства по един и същи начин всеки път, когато го препрочитам (възвръщане на Първото удоволствие): като някакво вечно, тайнствено нажежаване (обяснението няма да го прекрати); истинско удовлетворение на любовно желание, защото много добре знам, че обектът на моето желание, именно този текст, сред много други, се е адаптирал към моето индивидуално желание; нищо не говори, че някой друг може да го желае като мен...

Трябва да проверя за референции на Еко.

П.С. Каква глупост е горното, което написах! Еко е знак за референции, разбира се!

По-активни действия

2006-10-08T12:24:00.000+03:00

Днес получих ето този линк, където авторката се оплаква от обслужването в Бриколаж, както аз от Практикер наскоро. Моето писмо до Практикер претърпя фиаско, доколкото след още няколко неуспешни опита да го пратя по мейла (сървърът очевидно не работи), така и не го пратих по факс или обикновена поща. Това е недопустимо. Линкът ме подтиква да се отнеса по-сериозно, макар че от сайта на тези хора не е много ясно на кой адрес би трябвало да се изпрати такова нещо. Категорично трябва да се вземат мерки, защото ниското качество на обслужване очевидно започва да се превръща в тенденция в големите магазини. Може би простият отказ да се пазарува от там, вместо да се заеме ясна позиция, подадат оплаквания и прочие, е израз на същата линия на поведение, кавато е негласуването на избори.

В този ред на мисли, двама души, на които разказах за Практикер, обявиха, че държавата е виновна.

Цитат на деня

2006-10-06T10:06:00.000+03:00

Поддаваме се на натиска да използваме политически коректен език. Така говорим за държава Босна и Херцеговина, каквато всъщност няма, за държава Сомалия, каквато отдавна няма, но не говорим за държава Косово, каквато всъщност има.

Иван Илчев, анализ за БЗНС във в-к Сега от 6 октомври 2007

Оригинално, но малко не на място в контекста. Вярно в първата част, но не и във втората.

Президентски избори

2006-10-05T14:48:00.000+03:00

За тези, които не знаят, изборите за президент са на 22 октомври 2006 г., неделя.

Аз съм готова с моя избор. Основните ми аргументи са обощени по-долу, а приложените цитати са в тяхната основа.

- Идеологията и платформата на тази кандидат-президентска двойка се покриват в значителна степен с моите ценности и възгледи.
- Тази кандидат-президентска двойка е издигната първоначално от партията, която в най-голяма степен изразява моите ценности и възгледи за принципите на доброто управление. Това е партията, в която е възможно да членувам след като се смени лидерът й.
- Тази кандидат-президентска двойка има реалистична представа за възможностите и инструментите, с които разполага президентската институция и поема реалистични и смислени ангажименти.
- Тази кандидатпрезидентска двойка има професионално разработени послания и кампания. От нещата, които виждам без да съм в кухнята, изглежда че оценява професионализма на хората, които работят за тях и се вслушва в съветите им.
- Кандидатът за президент има подходяща биография и изглед да бъде президент.
- Кандидатът за вицепрезидент също е подходящ, прави адекватни изказвания, като по-младото лице поема голяма част от тежестта на кампанията, но в същото време не се преекспонира за сметка на патрона си - това е доста труден баланс.
- Тази кандидат-президентска двойка е най-подходяща от всички издигнати кандидат-президентски двойки.

Негласуването на избори води до намаляване на избирателната активност и съответно увеличаване на относителната тежест на гласовете на твърдите партийни ядра. Хората, които биха искали да променят едно статукво, трябва да разберат, че отказът им от гласуване води до затвърждаване на това статукво. Пред тях стоят две възможности - или да гласуват на избори, или да се включат в организацията на незаконна промяна на властта чрез революция или преврат. Негласуването на изборите на 22 октомври не глас за промяна на политическата система към по-добро, а глас за Георги Първанов и Волен Сидеров.

Неделчо Беронов:

Няма нужда да идват комисари от ЕК за да ни казват, че в България има корупция и организирана престъпност. Ние най-добре си го знаем. Знаем също, че няма организирана престъпност, която да е по-силна от една държава.

Борбата с престъпността и корупцията да се възложи на младите и европейски образовани офицери и служители в органите за сигурност и на младите, силно мотивирани и с висок морал магистрати.

Да бъдат издигнати авторитетът и уважението към честните магистрати, офицери и служители в органите за сигурност. Тяхното развитие да става единствено според професионалните им качества и постижения.

***

Досегашният президент прикриваше корупцията в последните две правителства. Той допусна незаконното обогатяване на Доган и „обръча му от фирми” единствено заради гласовете на турското малцинство.

Каква европейска държава ще бъде България, когато в над една трета от българската територия е установен авторитарен режим на една етническа корпорация в лицето на ДПС. Това европейска политика към малцинствата ли е? Напротив – българските турци са най-онеправданите български граждани под гнета на т.нар. „етнически модел” на ДПС.

Ще настоявам за премахване на “етнополитическия щит” над некомпетентни или корумпирани служители, които петнят името на етническата общност и предизвикват етническо напрежение. Ще действам демокрацията да дойде и при българските турци и за разрушаване на тяхното политическо гето.

***

Променената обстановка в страната след приемането на действащата Конституция от 1991 г. и присъединяването ни към ЕС налагат радикални промени в основния закон. През петгодишния си мандат като президент ще организирам компетентното и отговорно осъвременяваме на конституционната ни уредба, за да бъде адекватна на съвременните условия и на европейските критерии.

Конституцията трябва да осигури справедливост за всички, възстановяването на върховенството на закона, бърз и ефективен съдебен процес, ефикасен контрол върху прокуратурата; силна местна власт с реална децентрализация; намаляване броя на народните представители и премахване изцяло на имунитетите им; законодателна инициатива на президента.

***

Президентът назначава личностите, които представляват България зад граница. Затова ще изисквам те да са компетентни, да споделят евроатлантическите ценности, да се ръководят от националните интереси и да са независими от службите на комунистически режим или на други държави. Ще отказвам изпращането на хора, които са компрометирани или неподготвени, обслужват частни интереси и вредят на образа на нашата дипломация.

***

Ще възстановя равнопоставеността в отношенията с Русия и ще водя политика в защита на националния суверенитет по отношение на енергийните доставки и енергопреносната мрежа. В първите месеци след встъпването ми в длъжност ще насроча заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, посветено на енергийната ни независимост, на търсене на алтернативни решения, съвместно с други заинтересовани държави, за да не бъдем зависими от единствен доставчик.

***

Ще използвам конституционните правомощия на президента да отправя обръщения към народа и Народното събрание. Още в началото на мандата си ще обърна внимание върху голямата потребност да се увеличат средствата за наука и образование, които са изключително съществена инвестиция в бъдещето.

***

Ще отворя вратите на институцията на президентството за инициативите на гражданското общество. Демократичната държава съществува единствено в интерес на гражданите, но тя е дело и плод на нашите общи усилия и воля за промяна.

***

Виждам единството на нацията върху основата на собствените ни традиции и култура и на европейските демократични ценности. Единство без озлобление и без носталгия към комунистическото минало. Нека му отредим да бъде памет и горчива поука в нашата история. Да не му позволяваме повече да руши морала и пилее енергията ни.

Да потърсим опора в себе си. Да започнем с уважение към религията и към семейството с неговите ценности, защото те са основа на духа и живота ни. Да направим всичко като добри родители, за да създадем достойно място за младите в днешна България. Да отворим страната си към всеки наш съотечественик в чужбина. С лекота раздаваме паспорти на случайни хора и платили подкуп спекуланти, а унижаваме с безкрайни процедури българи с доказана идентичност и жертва пред България – от Македония, Украйна, Молдова, Сърбия и други страни.

***

Свободата на личността е върховна ценност в демократичното общество. Всеки трябва да има правото и възможността сам да решава как да използва възможностите си – интелектуални, професионални, материални, за да очаква и получава резултатите от тях. Държавата само създава законовите условия всеки да постига личния си интерес. Законът гарантира съществуването и съхранението на свободата. Той е неин гарант и страж. Моя основна задача като президент ще бъде да възстановя в България тези върховни ценности.

Демокрацията винаги дава шанс за промяна. Достатъчно е да върнем своята вяра в опората на ценностите, в достойнството и свободата. Достатъчно е това да бъде пожелано от мнозинството от българите.

Юлиана Николова:

Към тези, които още не са решили за кого да гласуват, се обръщам с поканата да гласуват за нашата кандидат-президентска двойка - Неделчо Беронов, Юлиана Николова. Тези президентски избори не са същите като миналите. Новият държавен глава ще застане редом до европейските ръководители и ще определя общата европейска политика, като в същото време трябва да отстоява българските интереси.

Другите кандидат-президентски двойки:

Георги Първанов, Ангел Марин
Волен Сидеров, Павел Шопов
Георги Марков, Мария Иванова
Петър Берон, Стела Банкова
Григор Велев, Йордан Мутафчиев
Любен Петров, Нели Топалова

Native Land

2006-10-01T15:53:00.000+03:00

Not very original of me to post lyrics, but still :)

The waves of the lake splash
and pines hum.
The frost of the north hurts,
Finnish grief it sings.
Woods bleak and stony, unlit,
there my mind rests.
There I will forget the pain,
stars and moon us bless.
O my native land, stand proud, facing the future.
You were never broken down, banished into the night
O my native land, stand proud, facing the future
you will never be broken down.
Not weather can frighten us
not to shrivel us winters
not the cruelty ofthe woods
take our blood and life.
Frothy rapids roar
and the hills high.
Woods of pine and forests of birch
over the wide rocks.

Native Land, from Voice of Wilderness of Korpiklaani

What is THAT important?

2006-09-13T20:36:00.000+03:00

It is not THAT important that first year school kids have a map of their route from school to home. It should not be mandatory. There are much more important things.

It is not THAT important that someone stole an album or had a joint or two with themselves.Not a big deal. They should not be pursuited. There are so much bigger criminals walking free.

It is not THAT important I crossed the street on red light. There are the drunkdrivers after all and all those people speeding in their fancy cars! Big deal – I was so in a hurry. There are so much more dangerous people on the road.

It is not THAT important I had a beer or two before sitting in my car. After all, roads are in terrible condition – it is much more important that They fix the roads instead of harassing me for my well deserved drink after I have worked like a dog all day to pay Them taxes.

It is not THAT important I did not buy a ticket for the bus. The government steals so much more, why should I bother not to?

It is not THAT important I threw that wrapper on the street. Streets are so dirty anyway.

It is not THAT important. It is much more important, for sure, to change the course of history, to stand up against the wall them who are the archreason for the poverty, the dirty streets, the high crime rate and the low morals – and to bring the brave new world. Until it comes – well, I'll do with my own old ways for a little comfort, is it such a big deal? It is me who is not THAT important after all, there are so many more doing the same innocent stuff. Or maybe the new world will never come, with which I, for sure, would have nothing to do. But, really, is it THAT important?

Писмо до Практикер

2006-09-01T11:36:00.000+03:00

До service_bg@praktiker.com

Уважаеми Дами и Господа,

Известно ми е, че “Практикер” е известна и уважавана верига от магазини. Посещавала съм обекти от веригата в Германия и съм впечатлена от нивото на обслужване и компетентност на служителите. За съжаление това не само че не може да се каже за двата магазина Практикер в София, но дори напротив – обслужването и компетентността на мнозинството от персонала е меко казано под всякаква критика. Със съжаление ви съобщавам, че не възнамерявам за в бъдеще да посещавам магазин Практикер, в който и да е град или държава, по какъвто и да е повод, и активно ще съветвам и други да постъпят по същия начин.

Ще изброя най-фрапиращите случаи, които предизвикаха решението ми:

При закупуване на пълнеж за фуги в магазина на Цариградско шосе: идентификацията на цвета е безкрайно затруднена за клиента. На щанда е поставена палитра с цветове и съответни означения, които обаче не се намират на кутиите. Може би се намират на други кутии от друга марка, нямам представа. Това налага прибягването до помощта на консултант. Необходимо ми беше закупуването на два различни цвята. Консултантът ми даде единия цвят, след което каза да изчакам. Когато след десет минути предприех издирване, го намерих качен на най-високия рафт на стелажите да подрежда плочки. Плочките, разбира се, трябва да бъдат подредени, но същото се отнася и за приоритетите.

Диалогът със служителите от отдел Мебели (Цариградско шосе) натрапчиво ми напомня книгите за Алиса. За жалост не съм в състояние вече да го цитирам точно, но представляваше приблизително следното:

- Искам да купя две врати светъл дъб с две каси – едната 15, а другата – 8 см.

- Няма осем сантиметра.

- А може ли да се поръча?

- По принцип може да се правят поръчки, но осем сантиметра не се правят вече.

- ...

- Има 10 см.

- Добре, тогава ще я отрежем. 15 см. и 10 см. значи. Трябва да са леви.

- Има само десни.

- А ако си поръчам?

- Ами не, те са само десни по принцип.

- Как така?

- Ама защото, виждате ли, това е нова технология. Правят се само десни, но те могат да стават и на леви.

- ...?

- Те са такива двустранни – могат да стават и на десни, и на леви. Те тези дето ги слагат, знаят. Но по принцип са десни.

- ... Добре. Тогава значи две врати с две каси едната каса 10 см. и другата – 15 см.

- Момент.... ами то няма две врати светъл дъб в наличност.

- Добре, тогава ще поръчам две врати с две каси.

- Ами не, не може да поръчате врати с каси, защото ние имаме каси и не можем да правим поръчка, ако имаме наличност.

- ...

- Може да си поръчате вратите. Касите ще ви ги дадем от тук. Но то трябва да ги има като дойдат вратите.

И така нататък.

Дори у мен предизвиква учудване фактът, че не напуснах веднага. Това се дължи изключително на факта на липса на време и възможност в момента за отиване на друго място, където да поръчам врати. С каси. Които се отварят на тази посока, на която ми трябва. Размерът им е какъвто ми трябва. И не се налага да слушам какво не може да стане и какво няма.

В заключение на това имам да кажа, че едната каса беше по-тясна от определения размер.

Отдел Мебели (Цариградско шосе) – другите два пъти, когато отидох там, трябваше да чакам около десет минути да се появи служител, който да ми обърне внимание.

Отдел Мебели (Цариградско шосе) отново... Служителят, който ми продаде брави (отдел Инструменти?), се обади на колега от отдел Мебели да пита от мое име дали към касите, които току що си бях получила, има панти – за да не ги разопаковаме в магазина да провeряваме. Не, каза колегата, няма панти. Е, имаше панти, намерихме ги вкъщи като разопаковахме вратите.

Служител от магазина в Люлин си позволи да отправи следните недопустими реплики към придружителя ми и мен:

“Вие ако бяхте водопроводчик, нямаше да ми задавате такива въпроси”

“Аз ако на всеки клиент трябва да обяснявам по толкова, какво ще стане”

Аз: “А, не, ще ми обяснявате точно толкова, колкото поискам”

Той: “Е да, вие нали сте номер едно”.

Тогава напуснах, с което пропуснахте да осъществите продажба на шкаф с мивка за баня. Изцяло мой непростим пропуск е, че веднага не повиках управителя да се разправи с този невиждано нагъл младеж, защото имах ангажимент, за който вече закъснявах (издирването на консултант пак отне близо 10 минути). Не знам обаче това доколко щеше да помогне, защото констатирам, че не става въпрос за отделен случай, а за тенденция.

Преди да завърша бих искала да спомена, че изключително любезната, лъчезарна и услужлива служителка на информация (Цариградско шосе) и компетентният й колега, който ми продаде брави (същия магазин) имаха изключителен принос за това все пак да си осъществя покупките. Това са две достойни за споменаване изключения от неприятния ми опит в магазините ви в София.

В заключение искам да добавя, че броят на персонала и в двата магазина видимо за клиента е недостатъчен. Допускам, че това може би е една от причините за напрегнатото и изнервено излъчване на повечето служители и тягостната обстановка, която това причинява; другите възможни причини не съм компетентна да коментирам. Когато служителите в един магазин са недостатъчни да обслужат посещаващите го клиенти, има две възможности – или персоналът да се увеличи, или клиентите да намалеят. По всичко личи, че Практикер в момента залага на второто решение.

Илина Конакчиева.

Greed

2006-07-05T00:15:00.000+03:00

The context of this may remain unclear to all but the people I have debated with on the topic of commercials. In short, they argued that commercials are monstruous and I - that they are OK. They(the people) have of course the full freedom to disagree with this simplistic presentation of our long arguments.

Generally, I regard commercials in two ways - as a background noise (annoying but inevitable consequence of our choice to live in cities) and as communication messages. Both ways, we should accept the fact that we cannot limit advertising in any way without infringing the freedom to communicate. It would be the same if we tried to make people at the marketplace to shut up and stay quiet. The fact that the marketplace has become so immense that it has creeped into almost all places of our reality is a simple effect of three things - the egoistic human nature, the competitive basis of Western culture rooted in the Greek manner of thinking and the general trend of scale increase. The latter on second thought being based on the second. We cannot limit advertisement too much, because it would put at risk basic principles, and we cannot change our millenia-formed manner of thinking. The simple conclusion is that we therefore have no other choice but to accept the ever growing number and aggresiveness of commercials.

However, some time ago - I do not remeber when - I saw for the first time a billboard with a commercial of a medicine, which provided you with the opportunity of eating a lot without feeling bad afterwards. A bit later I've also noticed the commercial of another thingy, suposed to prevent hangover after an alcohol abuse. And a few days ago there was another billboard saying something like "more sex? again? oh yes!" - it was of course another substance sold in pharmacies, allowing you to have more than you are supposed to and than your body wants (mind you - I do not say "need", I say "want").

Should I surrender and admit my friends were right? Admit that commercials promote this unsatiable way of thinking? Or are they just a media which reflects and transmits a reality, which exists anyhow and which we agree in disliking? I have just fully realized that the problem is not the commercials but the fact that such things exist. The greed that made them come into existence is the same thing that made commercials to be so numerous and aggresive - there are too many things, not too many commercials. And it is something, which is present in human nature. Being present in human nature it infiltrates human deeds, advertising being among them.

I have had also another debate - a friend argued that the four plate cooker is something ultimately unnecessary and of the same nature I attribute to the "more sex, food and alcohol" thingies. I still insist they are not of the same nature. Not everything, which is not necessary, is necessarily bad. We have even the legitimate right to enjoy unnecesary objects. It is not good, but it is not bad either. What I am talking about - the things I mentioned - go far beyond being unnecessary. They are violent, a simple demonstration of rude power, which will finally ruin both our bodies and minds. Why do we create them?

Mostly Harmless

2006-07-01T00:05:00.000+03:00

I love my home.
I love to know where my things are. I love to know that I can decide to place them somewhere else. I love to know I can lock myself behind the door and switch the phone off. I can tell other people not to touch my helmet or not to enter the other room. Because I have not cleaned it for two weeks and I would be ashamed, but I am not going to tell them that. I'll just tell them not to go there. I cannot do that kind of stuff at someone else's place.

I love my parents.
I could not explain why. They are my parents. Sometimes they seem to me so old-fashioned. I did feel ashamed of them when they told something particularly stupid or behaved in a particularly stupid manner before my friends. I do not approve some of the opinions they hold. Still I love them.

I love my city.
I love to know where places are. I love to know how to get there. I love to know how to get to know, if I don't. I love the fact that I share this knowledge with other people. If I tell them a funny story about certain place, they would know what's funny about it and laugh. I love the smell of chestnuts, as you might already know. They do not smell the same way in Paris. Also, they do not smell the same way at other cities of my country. I love Paris. But I prefer being in my city when the chestnust trees blossom.

I love my country's nature.
I do not know if it is the most beautiful nature in the world. To be honest, I do not care whether it is. I love the mountains I've been to with my friends every summer. I love those particular thickets and clearings I've spent nigths with them by the camp fire. I love exactly the places I felt happy at and I will do again. I have not been that, lets say, in Sweden, and am not likely to. I guess that is why I do not feel love to Sweden.

I wish I was writing this in Bulgarian.
I love my language.
It is nice and I have a good command of it. Certainly better than of any other language I speak. I think in my language all the time. I need not to think about the rules of grammar when I want to say something complicated. I don't get tired of using it. I can make puns and other people who speak it will understand.

I love the stories of my people.
That is - the stories, which make a people's history. I do not love my country's history - I rather construct it and I know it. I love the stories. They are interesting, they tell things I like, they inspire me and I feel good. They confirm I am not mistaken about some things. Sometimes they frighten me. Both ways, they teach me and give me pleasure. They also remind me of my childhood.

I love my people.
They tell the same stories in the same language. They live in the same cities and in the same homes. I do not have to explain basic things when I talk to them. Sometimes I feel ashamed when they say something particularly stupid, sing something particularly stupid or behave in a particularly stupid manner. I do not share and approve all opinions they hold. But I love being home.

Sometimes people do kill of love. But generally love is considered to be good. Mostly harmless. Let me be home and enjoy it - and I will remain mostly harmless.

В съда

2006-06-13T22:23:00.000+03:00

Днес посетих Софийския градски съд, за да извадя актуално състояние на нашата фирма. Уцелих обедната почивка от 12 до 13 часа, та се наложи да се помотая. В един часа бях пред входа на съда. Там по принцип проверяват багажите и документите на влизащите. Понеже беше точно след почивката, се бяха понатрупали хора - и, заради проверката, се беше образувала опашка. Всичко беше почнало да работи точно в един часа. Опашката вървеше стегнато и бързо. Полицаите бяха усмихнати и любезни. Единият се шегуваше - много приятно, точно колкото е позволено да се шегува човек в тази ситуация. Пожелахме си приятен ден.

Пред касата имаше 5-6 души да чакат. Касата е в кабинет и се чака пред вратата, влиза се по един. Минах за по-малко от пет минути. Там по принцип става забавяне, когато някой не си знае номера на фирменото дело или тепърва почне да рови за пари. За петте минути, които стоях там, зад мен се нареди една жена. След нея дойде и един мъж, който попита:

- Върви ли опашката?
- Бавно, но върви - отговори жената.
- Ами то в България всичко е така.

След това - към гишето за актуалните състояния. Гишетата са разпределени според годините на фирмените дела. Аз си знам къде да ида, но иначе има табели за всички неща къде са. Да има кой да чете. Там се дават молбата и квитанцията и това е. Излязох си за по-малко от десет минути.

Кръстовището на бул. Стамболийски и Витоша (или Мария Луиза вече?) - площад Света Неделя е това. Та там светофарът спира колите, които завиват наляво от Стамболийски към ЦУМ, но за пешеходците не става зелено, защото ще минават колите, които идват откъм Съдебната палата и ще завиват наляво по Стамболийски. Редовният номер на около половината от пешеходците е, като видят, че едните коли са спрели, независимо че им свети червено, да плъпнат напрет и да запречат движението. Дори се карат на колите. На връщане от Съдебната палата този момент не го уцелих, но беше валял дъжд и се правеше десен завой от Стамболийски по Витоша. Точно преди ъгъла имаше голяма локва. Всички шест-седем коли, които минаха преди да им стане червено, намалиха скоростта значително, а две, които имаха тази възможност с оглед на стоящите от лявата им страна коли, дори заобиколиха локвата доколкото е възможно, за да не опръскат стоящите на тротоара хора.

Беше един обикновен чудесен ден.

Дан Браун - враг на борбата с наркоманията

2006-05-18T21:11:00.000+03:00

Аз това нещо няма до го коментирам. Ама се отказах, докато търсех необходимите материали.

Започвам с търсене на текста на декларацията на Светия синод на Българската православна църква, с която се призовава да бъде спряно излъчването на филма "Шифърът на Леонардо".

Опитвали ли сте се да намерите интернет страница на Българската православна църква?

Ето къде попаднах (така изглежда урл-то, на което като отидеш пише, че е официалната страница на православната черква).

http://bulch.tripod.com/boc/contentsbg.htm

Текстът на декларацията за мен е неоткриваем. По новините показаха нещо подобно на факсимиле, но невъзможността да го намеря ме кара да се чудя дали са го разпратили по вестоносец.

Отразяването:

БТВ:
Синодът изразява безпокойство и възмущение от този "богохулен и лъжеисторически филм". В текста се посочва, че филмът по книгата на Дан Браун е "зловреден, оскърбителен и руши нравствените устои на обществото и държавата". Това ще се отрази пагубно на борбата срещу пороци, като наркоманиите, проституцията, престъпността и други злини на съвремието, пишат още от Светия Синод. Оттам обаче отказаха да говорят пред камера и не разрешиха медийни изяви на потърсените от нас духовници.

Дарик радио:
Отношението ни към филма "Шифърът на Леонардо" е отрицателно и ние искаме спирането на прожекцията на филма. Това е становището на Светия Синод, което бе прието по време на днешното заседание, съобщи русенският митрополит Неофит.

Интересна предистория дава Нетинфо:

....Това обаче не е първата подобна реакция на синода по повод популярно произведение на изкуството. В началото на 2002 г. БНТ свали от най-гледаното време филма на Мартин Скорсезе "Последното изкушение на Христос" (1998 г.) заради острата реакция от представители на 14 епархии, журналисти и граждани протестираха срещу излъчването на творбата.

Екранизацията по едноименния роман от гръцкия писател Никос Казандзакис бе определена от духовниците тук като "кощунствена", а протестът намери място сред любопитните факти за филма в световната база данни за киното IMDB.com.

Също в началото на 2002 г. "Ройтерс" съобщи, че свещеник от Русе е определил популярните детски романи за Х ари Потър като "духовен СПИН" за читателите. Тази позиция на отец Стефан Стефанов от православния храм "Св. Николай", който е бивш депутат, се подкрепяла и от Българската православна църква.

"Тези книги карат децата да вярват, че магиите са нещо невинно и съществуват само в литературата - а всъщност не е така - цитира агенцията думите на духовника. - Те намаляват съпротивителните сили на читателите срещу черната магия и ги карат да се заинтригуват от злото."

Митрополитът каза още, че той не е гледал филма, а становището е прието по публикации в медиите. Много ми се искаше да цитирам точно какво каза, но не мога, защото БНТ трябва също да вземат да си оправят страницата, за да може човек да намери в нея новината, която е чул, без да си загуби цялата вечер.

Казах, че няма да коментирам, ама все пак ще кажа. Аз приветствам обществените протести на всички християни по света срещу съдържанието на книгата и филма. Те не са нито вредни, нито безсмислени (тихо сега, за това друг път ще спорим). Но да вземе православната черква и да не иска някой да забранява и сваля каквото и да било. Да не почваме да се забраняваме.

А ако спре Синодът да се изявявява изключително с нелепи изявления, цена няма да има. Може пък някой и да иде при тях.

Ето например така:

Най-младият манастир у нас

04 Май 2006

Един манастир, построен само преди три години, има славата на най-младия и съвременен манастир у нас. Игуменът му е само на 29 години, а в светата обител има школа по изкуства - с издателски комплекс и дори радио.

Или искам прекалено много?

On failure to act?

2006-05-15T17:20:00.000+03:00

Doubt can be a nice justification of the failure to act due to the one of the following reasons:

- indifference;
- sloth;
- cowardice;
- rationalized egoism.

See also quoted fragment from E. Burke in the post called "Progress".

Method II

2006-05-15T17:15:00.000+03:00

Beliefs are not subject to doubt. It would be contradiction in the terms.

Method I

2006-05-15T17:02:00.000+03:00

To think that politicians/governments always lie is the same as to blindly believe everything they say.

Хора

2006-05-08T20:44:00.000+03:00

Намерих си още едно предназначение на тоя блог. Ще записвам уникалните потресающи дочути парчета от разговори, които се чудя как да не забравя.

Тези са две стари, които все още помня.

В магазин, клиентка на средна възраст и продавач:

- Извинете, а еей онази ракия там хубава ли е? (сочи)
- Ами тя е с билки.
- Аааааа, добре.

Таксиметров шофьор и негов колега, който се появил по станцията:

- Ей какво става с тебе бе, какво правиш, как си по принцип?
- Амии по принцип съм добре.
- Ааааа... Браво... Това по принцип... А като цяло?

Днес в тролея един циганин говореше по мобилния си телефон. Общо говори повече от 15 минути. Говореше на цигански, като от време на време се чуваха български думи или цели изречения: "50 лева за яре, общо 500 лева за Гергьовден". По едно време както говореше на цигански, каза: "Тя не е виновна - природно глупава е".
Наистина това чух.

След това се качиха трима наборни военнослужещи, които крещяха и пищяха някакви глупости ("Имаш кал по зъбите бе!" - "Каква кал бе, аз не съм си ги мил от три години"). Малко по късно:

- ... и ще изпадне в цайтнот... Ти знаеш ли кво е цайтнот бе?
- Нема време.
- В шаха като не знаеш кво да праиш.

Chestnut trees*

2006-05-02T22:27:00.000+03:00

Thank you for the picture

*may provoke headache

Sanction

2006-05-01T19:08:00.000+03:00

This is the first post of a series on power I have intended to write for a while. I menion it first, to give context, and, second, to make a promise to feel bound to.

To start with the topic of sanction I did not intend but it thus happened. The posts are going to be put in order some day later, if at all. The relation between power and morality, which may seem unclear here, will be also explained, a typology of power will be offered and the idea of exploring the concepts of power as interpersonal relation issue and a social/political issue together instead of separately, will be justified. Unless, of course, I find out I have been wrong .

Sanction/punishment stands at the basis of all types of morality. Morality is not a personal issue. First, because the concept of morality is nonsensical outside of the context of either personal or social relations. And second, because morality is subject of education.

People are egoistic by nature. I generally take this as axiom, but speaking here of education, I would like to point out that this can be very clearly observed among children. Children tend to try and claim everything they feel they need at the moment. The idea that this is not the right thing to do, is being taught to them; adopted by them due to the process of education. People start to consciously accept or reject certain moral postulates at a much later stage. Before that they are being compelled, trained, to act according to certain rules of behaviour. And being unable to perceive the concepts behind these reasons, the only two things that make them act accordingly are the love for their parents/tutors and the fear of sanction. Fear of sanction is much more effective on the low level of small, "insignificant" breaches of the rules because of two reasons - first, because people are egoistic by nature (have I already mentioned that?), and, second, because they are rational. They start being rational incredibly early. Rational enough to think that, ok, I do love my parents but I am actually not hurting them by doing this thing I want to do, so it should be ok. Or later, when grown up - ok, I know I am not supposed to do that, but hey, nobody will get hurt, so it's ok.

Thus the sanction, based on the effective fear of sanction, proves to be the only ultimately effective way to prevent people from being egoistic to an extent when they will hurt others and hurt themsleves. Usually people do not realise they hurt themselves by hurting other people - both in moral/religious terms and in quite rational and practical terms. Grown up people often act like children in this sense - only on a higher, and accordingly - a more devastating level. Therefore the fear of sanction imposed by an authority is the ultimate means of keeping a community together.

To be effective in its preventive funtion, the sanction must be inevitable and the authority, which has the power to impose sanctions must be feared. The sanctions must be effectively and visibly executed.

As a side note to this specific post, I want it to be perfectly clear - in a social context this does not mean that citizens must fear the state on general grounds. They must fear the institutional construct possessing the legitimate power to impose sanction for violation of rules. When the government is breaking the rules itself or the power is illegitimate, the true citizen must have the courage to oppose it - the courage to master exactly this fear. Anyway, the state is not - and should not be - the ultimate moral authority.

And now a very important issue rises - the issue of justice. What is the essence that makes a sanction just? In social/political terms it is the legitimacy of the authority (as representative of the people, or God, or whatever). It is just, because it is not arbitrary but subject to known rules set either by a common agreement or a higher authority. What could justify the sanctions imposed by a parent to their child? Laws only sanction parents who exercise violence - who should not be parents in the first place. Does a parent have the right for instance to effectively forbid the child to go out for a week as a punishment for poor performance at school? Or to slap them when they rush the street without looking? The answer is yes because of responsibility and because of love. Children, beyond any doubt, have an underveloped judgement for many things. Unfortunately so do the adults.

Ей тука някъде

2006-04-13T09:33:00.000+03:00

Мечтая за един по-добър свят. В моя по-добър свят може би няма да има мир навсякъде и сигурно все още има бедни хора и богати хора. Може би дори все още ще има такива, които искат правителството да се намеси и да премахне бедността. Този по-добър свят, за който мечтая, ще има една простичка отлика от света, в който живеем сега:

Хората НЯМА ДА КАЗВАТ НА МАРШРУТКИТЕ "СПРЕТЕ ЕЙ ТУКА НЯКЪДЕ"

Също така няма да уточняват специфични желания за особено подходящи места, като например:

- На пешеходната пътека.
- Точно преди светофара.
- Веднага след сфетофара.
- На завоя.
....
- Точно там, където на мене ми е удобно, защото ме мързи да ходя няколко метра и изобщо не ми пука, за движението и за удобството (за сигурността пък не съм се сетил даже) на другите хора. Но иначе смятам, че живеем в ужасна държава и системата е сбъркана.

Политика

2006-04-11T16:01:00.000+03:00

Това са спойлери в много по-малка степен от текста на задната корица на книгата, но все пак да предупредя.

.. Ако искаш да получиш добра оценка, знаейки постулата за успоредните прави, се готвиш по учебника по геометрия; ако трябва да говориш за "Балила", научаваш наизуст това, което трябва да мисли един балила. Въпросът не е дали е правилно, или не. Всъщност моите родители не знаеха, но и Евклидовата геометрия важи само за гладки равнини, толкова идеално гладки, каквито не съществуват в действителността. Режимът беше гладката повърхност, с която вече всички бяха свикнали. Без да държат сметка за криволинейните водовъртежи, в които успоредните прави изгарят или се раздалечават безутешно.

Виждам една кратка сцена, която сигурно се е случила няколко години по-рано. Питам:
- Мамо, какво е революция?
- Едно нещо, когато работниците взимат властта и отрязват главите на всички чиновници като баща ти.

*

Отивам на литургия в селото, заедно с мама и с нея е госпожата от вилата на няколко километра от нашата. Все говори срещу арендатора си, който й крадял счетоводните документи. И понеже арендаторът бил червен, тя станала фашистка, поне в смисъл, че фашистите са срещу червените. Излизаме от църквата и двама офицери от "Сан Марко" се заглеждат по госпожите, които не са първа младост, но още хващат окото, а пък и то се знае, войниците не подбират много. Приближават се и уж питат за нещо, защото не били оттука. Двете госпожи се държат любезно (какво толкова, две хубави момчета) и ги питат как се чувстват далеч от къщи. "Борим се, за да върнем на тази страна честта й, скъпи госпожи, честта, която някои предатели омърсиха", отвръща единият от двамата. А съседката коментира:
- Браво, точно така, не като онзи, за когото говоря.
Единият от двамата се подсмихва странно и казва:
- Бихме искали да знаем името и адреса на този господин.

*

Бях го попитал защо идва в ораториума, след като всички казват, че е атеист. Беше ми отговорил, че идва, защото това е единственото място, където можеда види хора. А и не бил атеист, а анархист. Тогава не знаех какво са анархистите и той ми обясни, че са хора, които искат свобода, без господари, без крал, без държава и без свещеници. "Без държава най-вече, не като комунистите, които в Русия имат държава, дето им казва дори кога да ходят в клозета". ... Попитах го защо, след като е против комунистите, е с гарибалдийците, които са комунисти. Отговори ми, че първо, не всички гарибалдийци са комунисти и че сред тях има социалисти и дори анархисти, и второ, че в този момент врагът е нацифашизмът, и че в такива случаи не бива много да се придиря. "Най-напред се побеждава заедно, а сметките се уреждат след това".
...
- Не ти харесва Сандокан? - попитах го.
- Според мен е малко фашист.
...
Тъй като в "Най-новата енциклопедия Мелци" бях прочел името Хегел (Проч. фил. от школата на пантеистите), го попитах кой е.
- Хегел не е бил пантеист и твоят Мелци е неграмотник. Пантеистите твърдят, че Бог е навсякъде, и в оная цвъкаща муха, дето я виждаш ей там. Голямо удовлетворение, да си навсякъде, значи да си никъде. Добре, за Хегел не Бог, а Държавата е трябвало да бъде навсякъде, значи е фашист.
- Но не ли живял преди повече от сто години?
- И какво от това? И Жана Д'Арк е чиста проба фашистка. Фашистите са съществували винаги. Още от времето на... още от времето на Бог. Вземи Бог. И той е фашист.

Progress

2006-04-09T15:37:00.000+03:00

(See definition)

The idea of a process in which societies or individuals become better – how convenient. What if individuals do not want to become better? What if individuals think that things are only getting worst and they used to be happier before?

Certainly we now know much more than the people back in the 19^th century, who knew more than those from the 17^th, 15^th, 13^th. Certainly progress has lead to us being more informed of the complications the progress itself has created all around the world. Certainly we have discovered many scientific facts we used to not know and many ways to implement them practically in order to make our lifes more comfortable. I am the last person to imply that this is bad, morally reprehensible or undesirable. We have no choice but to assume that the people in the 23^th century will know more and will know better than us how to use the cumulative knowledge. (unless a war over oil puts an end to all progress ofc :)

But if we would agree that the only factual and provable knowledge is mathematical knowledge, how do we judge philosophical or particularly moral ideas? We can only prove mathematically that we have enhanced our methodological approach – that is analysis, generalization, typology, etc. We can judge a specific moral idea either from the point of view of its perception in different hystorical contexts by different people or groups, which is relative and does not say much about the idea itself, or from the point of view of... morality. Is our morality subject to progress? Has it improved due to the cumulative knowledge of the centuries? Have we discovered new facts, dependencies, cause-effect relations? Maybe we have. Can we prove it mathematically? I doubt it.

So of what does the cumulative knowledge consist? First, of science i.e. mathematics. Its second ingredient, though, is pure prejudice.

Edmund Burke, 18^th century

So poor St. Thomas indeed didn't know a shit about differential calculus, but what do we know of morality and the ways of living together such as he did not, regardless of the fact whether he would agree or oppose it? It is always the same dozen of simple things, things before and beyond mathemathics, things that get no influence of such events as falling apples and Copernican shift-aways. The same simple things we always return to.

And a bit off-topic, but I love this text:

Perhaps what liberalism aspires to marry with liberty is not so much prosperity as progress. Progress means continued change for the better; and it is obvious that liberty will conduce to progress in all those things, such as writing poetry, which a man can pursue without aid or interference from others: where aid is requisit and interference probable, as in politics, liberty conduces to progress only in so far as people are unanimous, and spontaneously wish to move in the same direction. Now what is the direction of change which seems progress to liberals? A pure liberal might reply, The direction of liberty itself: the ideal is that every man should move in whatever direction he likes, with the aid of such as agree with him, and without interfering with those who disagree. Liberty so conceived would be identical with happiness, with spontaneous life, blamelessly and safely lived; and the impulse of liberalism in the beginning, to give everybody what he wants, in so far as that is possible, would be identical with simple kindness. Benevolence was one of the chief motives in liberalism in the beginning and many a liberal is still full of kindness in his private capacity; but politically, as a liberal, he is something more than kind. The direction in which many, or even most, people would like to move, fills him with disgust and indignation; he does not at all wish them to be happy, unless they can be happy on his own diet; and being a reformer and a philanthropist, he exerts himself to turn all men into the sort of men he likes, so as to be able to like them.

George Santayana, The Irony of Liberalism

Mysterious flame

2006-04-09T12:37:00.000+03:00

If we choose to define beauty relatively to the object, to which we attribute it, then yes – recognising beauty is learnable. It remains a process of re-cognition though. It fits almost perfectly the definition of R2 – decoding of a message and assessment of the author's mastery. (we do not go further than the decoding of the message at this stage; the reaction to the decoded message is another thing). It is a purely rational process and therefore it is (2) learnable.

In the course of the history we have witnessed more than one change of the concept of beauty. Not only is the current concept learnable, but also concepts of past ages are learnable and reconizable, with the corresponding levels of acceptable deviations, evolutionary or revolutionary changes of acceptance levels and the concept itself. The learnability of the concepts and the reasons behind their establishment and change, is possible, because beauty defined relatively to the object, to which is is attributed, is also (1) socially determined.

Choosing to define beauty relatively to the subject of perception is absolutely and irresistibly alluring to me but is has three major implications.

1) There is no definition. Response of the soul, mysterious flame, physically sensed reaction to things with no physical nature, touch from an extra dimension, R3... Something that provokes delight, joy, pleasure, admiration, astonishment... but also confusion and anxiety or dismay and awe, or dread... There is no apparent logic there – we may sence all of these at the same time or shift from one group to other during time frames varying from several minutes to years when we meet the same object. I admit, no - I would fiercely defend the concept that our reactions are socially determined. This is absolutely and irrefutably true... in the vast sense. There is no and there could not be an individually valid socially determined explanation to the complete shock provoked by just a normal sunset, a simple tree, or a mediocre piece of art, or an innocent remark, a piece of news giving some small detail.

2) It is too easy to leap to the conclusion that the attribute has nothing to do with its bearer. This is a path leading to solipsism – a direction, which is counterproductive and unacceptable. The alternative path leads to theism.

3) Technically, I lose the debate. It is not socially determined and it is unlearnable – you do not learn how to be shocked... but what is this “it”? The attempt of definition is too broad, it can apply and it actually does apply to everything. It seems that I have lost the beauty, the pieces of art and the topic of the conversation somewhere on my way. However I still feel being right. What I am actually saying is, that there is something vaguely definable that may or may not make your soul respond – to anything, pieces of art inclusive. And it is beyond our power to learn it.

Guns

2006-03-30T18:43:00.000+03:00

I had a hot debate about two years ago about whether people should be allowed to possess guns. A worth mentioning argument of the person I was debating with was that criminals ignore the law anyway and have guns, so why the decent people should not be allowed to have means to defend themselves? Also, she said, people must be taught to bear this responsibility.

Today my opinion has not changed.
Some reasons why guns should not be sold freely and why the number of guns among the population should not be allowed to increase that drastically, which we would certainly witness:

- A tremendous number of accidents will happen.
- Domestic violence.
- Violence at school.
- Culture of drinking and "i've got the power" feeling after that too widespread here.
- Culture of "i've got the power" feeling even without drinking.
- New year's eve - see also fist bullet.
- Citizens should not be encouraged to believe they are the law.
- Any number of victims is not an acceptable price for learning this kind of responsibility (which I doubt would happen anyway).
- Responsibility should be taught step by step. While there are pedestrians crossing at red light and drink drivers I will not reconsider.
- The photograph above (see also bullets 4 and 5)

Emigrants' party

2006-03-26T12:19:00.000+03:00

S. will certainly remember how I freaked out when we talked about the emerging "Party of the Bulgarian emigrants". I've been re-thinking this morning the issue of emigrants' right to vote and it reminded me of that conversation.

First I would like to come to clear with my negative feelings on the matter. Yes, I do have a negative attitude to the over-active emigrants who wish to get involved in the national politics. Yes, to me it is not "getting involved" but "interfering". And yes, I am perfectly aware it is an emotional reaction provoked by the "oh-we-are-so-much-better-than-you" attitude shown by some emigrants. I can't help it, and no political correctness, or tolerance, or even logical arguments will make me to pretend else.

Now we come to the rational part. Here the two things - emigrants' party and emigrants' right to vote - should be separated.

Emigrants' party:

According to the Bulgarian Political Parties Act, art. 2, "Political parties are voluntary associations of Bulgarian citizens possessing right to vote" (excuse my English). Double citizenship is allowed (art. 8). I need to check if a political party can have its seat outside of the country - I think it cannot, although the Political Parties Act remains silent on the matter - which is certainly a gap. In either case political parties can have local structures abroad if it is allowed by the legislation of the correspondent country - or even if it is not, they can still gather informally.

Thus it should be clear that therе is not and - even more important - there cannot be - any legal obstacle before the establishment of an emigrants' party, so far as its founders and members still have their Bulgarian citizenship and irrespective of their place of residence.

My argument is that such a party would not have a legitimate founding principle and cannot represent - by definition - a legitimate group of the society (I am not explaining here the difference between "legal" or "legally allowed" and "legitimate" - if you have an issue mixing them, solve it yourself). There is not a legitimate group interest to be politically represented at the legislative body of a country none of the group members lives in. I have heard many times the point that they are being united by their common desire to return to their home country and therefore they want the country to be better. Nice, I have no issue with this. I also want the country to be better since I already live there, but I am not making a party of the residents on this basis. Emigration or returning is a matter of personal choice, not a political issue. "I will return when the economic growth reaches 10%" - my ass. "Impoving the standard of living will lead to crowds of emigrants coming back" - err... ok, it might prove true in the long run but now it is just political talk en gros.

I am not even going to delve in detail into the argument that long time emigrants do not know well enough the local situation and context. You either understand that creating legislation is something much more complicated then just putting together a text according to an algoritm and avoiding possible bugs, or tranferring foreign know-how, or you don't.

And then imagine how absurd will be the situation of the Emmigrnat party's MPs. What are they going to do? Come to Sofia temporarily as their colleagues from other places in the country do? Travelling regularly to visit their voters - either on parliament expenses or bringing forward the most noble sacrifice of covering the expenses themselves? How often will they be able to afford it? Settle back for good, thus stopping being emigrants? So petty of me discussing such minor inconveniences, isn't it - we are speaking here of Making the Country a Better Place after all.

Emigrants' right to vote

Now this is much more simple than I used to think and this is the conclusion of this morning. I used to speculate over parallels with local elections as well as over the effects of the globalisation but it is all not necessary. I might not be happy because of the emotional reasons descibed above, but it is clear: emigrants with Bulgarian citizenship have the right to vote. Period. People who don't really care, don't go anyways.

Before closing the topic, I want to make something clear. I have just admitted, some might say, that emigrants who want to vote, really do care. Therefore, it may be argued, I am inconsistent when denying the idea of an Emigrants' party. I am not inconsistent. I welcome every emigrant becoming a member or participating in the activity of any party in their home country. I reject specifically the idea of an "emigrant" party - a party supposed to represent the group interests of the emigrants, who I do not accept as a valid group in the context of political representation.

I am also aware I have not defined "emigrant" (e.g. number of years of residence abroad). Use your common sense, it usually helps, ok?

M.A.S. Report

2006-03-20T10:30:00.000+02:00

Now this will certainly put an end to the assumed secrecy of our small discussion meetings at my place.

I have a major problem with setting the topics for the dicussions. H pops up two days before the meeting and requires me to come up with a topic within a few hours. I then suggest something that is seeming so interesting at the moment, but two days after I am either not interested in it anymore, or I have forgotten the context in which it was interesting, or I have entered too deep in a context of which the others have no clue. Therefore the discussion on the concept of "objectivity" was not quite successful. I think we need a mechanism to involve everybody in the process of topic selection. Probably everyone should suggest a topic and then we could choose among the so created set of topics. Maybe even starting the meetings with topic selection will give them that air I wished to achieve from the beginning.

Probably the most useful thing that came up from saturday discussion was F's statement on the laws of the market and the morality. Paraphrase: the laws of the market have the same level of objectivity as the laws of physics - both being laws in the sense of a cause-effect relation and not in the sense of legislative acts. Thus they can be judged in terms of neither legitimacy nor morality. To say that the market is "immoral" is as nonsensical as to say that the morality of gravity is unsatisfactory.

My addition: indeed what we can state to be moral/immoral or proper/improper is not the market itself but the state interventions and attempts to regulate it.

test post

2006-03-19T11:25:00.000+02:00

Is it meant that figuring out how does this work is more time consuming than a computer game? Will need help.